— Ти забравяш — отвърна Моргана мрачно, — че познавам Ланселет, откак се помня.
— Кажи ми, моля те — не устоя Илейн, — въпреки че веднъж се заклех никога да не питам… Кажи ми, бил ли е твой любовник? Делили ли сте легло, Моргана?
Моргана се взря в измъченото й лице и отвърна меко:
— Не, Илейн. Наистина, имаше време, когато си бях въобразила, че го обичам — но от това така и не излезе нищо. Оказа се, че всъщност не го обичам, нито пък той мен.
За свое огромно удивление тя установи, че изобщо не лъже — просто не бе осъзнала досега, че нещата действително стоят така.
Илейн се вторачи в едно слънчево петно на пода. Лъчите проникваха през едно малко, помътняло парче стъкло, което сигурно стоеше вградено в стената още от римско време.
— Моргана… той видя ли кралицата, докато бе там, по Петдесетница?
— Ланселет не е сляп, и тъй като Гуенхвифар бе на трона до Артур, не вярвам да не я е видял — отвърна сухо Моргана.
Илейн се размърда нетърпеливо.
— Отлично знаеш какво имам предвид!
„Все още ли го ревнува толкова? Още ли мрази Гуенхвифар? Нали Ланселет е неин съпруг, тя ражда децата му, при това може да бъде уверена в почтеността му — какво повече иска?“ Но като видя как нервно кърши пръсти по-младата жена и забеляза нависналите по ресниците й непролети сълзи, Моргана омекна.
— Слушай, Илейн, той наистина говори с кралицата и я целуна за сбогом, когато всички потеглиха на бой. Но ти се кълна, той говори с нея като придворен с кралица, а не като на любима жена. Та те се познават от съвсем млади и не можеш да искаш от тях да забравят, че някога са се обичали тъй, както човек обича само веднъж в живота си. Трябва ли това да ти се зловиди? Ти си негова съпруга, Илейн, и когато ме помоли да те навестя и да ти кажа какво се е случило, разбрах, че е много привързан към теб.
— А на времето се заклех да не искам нищо повече от това, нали?
За миг Илейн отпусна глава на гърдите си. Моргана забеляза, че тя стиска е все сила клепачи, за да не позволи на сълзите да потекат, и наистина успя да не заплаче. После вдигна отново глава и каза:
— Ти, която си имала толкова много мъже, знаеш ли какво е да обичаш?
Изведнъж Моргана се почувства отново повлечена от вихъра на онова забравено чувство, любовната лудост, която я бе хвърлила в прегръдките на Ланселет на онзи облян от слънцето хълм на Авалон, чувството, което ги бе събирало отново и отново, докато не бе удавено от натрупаната горчивина… Със силата на волята си тя пропъди спомена и си наложи да мисли за Аколон, който събуди сладостта на осъществената женственост в сърцето и тялото й тъкмо когато се бе почувствала стара, изоставена, почти мъртва… Мъжът, който я бе повел обратно по пътя към Богинята, благодарение на когото тя си върна жреческия сан… Моргана усети как червенина залива лицето й на вълни и отвърна:
— Да, детето ми, знам. Знам какво значи да обичаш.
Виждаше, че Илейн иска да я пита за стотици други неща, и си помисли какво удоволствие би й доставило да сподели всичко с една жена, която й бе приятелка още от времето, когато тя избяга от Авалон, жена, която дължеше брака си на нея. Но не — потайността бе част от силата на една жрица, и ако проговореше за това, което бяха познали двамата с Аколон, това би означавало да го изведе от сферата на вълшебството, да се превърне и в собствените си очи просто в незадоволена съпруга, която се промъква в леглото на младия си заварен син. Затова каза:
— Имаме да си поговорим и за други неща, Илейн. Помниш ли, на времето ти ми се закле, че ако ти помогна да направиш Ланселет свой съпруг, ще ми дадеш всичко, което поискам от теб. Нимю навърши вече пет години и може да бъде пратена на отглеждане. Утре потеглям за Авалон. Приготви я за път, защото смятам да я взема със себе си.
— Не! — от гърдите на Илейн се изтръгна протяжен вопъл. — Не, не, Моргана, кажи ми, че не говориш истината!
— Ти се закле, Илейн.
— Как бих могла да се кълна за неродено дете? Та аз тогава не съм знаела какво върша! О, не, не, не дъщеря ми — не можеш да ми я вземеш още толкова мъничка!
Моргана само повтори:
— Ти се закле.
— А ако откажа да ти я дам? — Илейн заприлича на фучаща котка, готова да брани котенцата си от някое голямо, зло куче.
— Ако откажеш — гласът на Моргана бе спокоен както винаги — обещавам ти, че дойде ли си Ланселет, ще научи лично от мен как точно бе скроен планът да бъде заловен в постелята ти, кой е в основата му и как ти плачеше и ме молеше да му сторя заклинание, та да го накарам да забрави Гуенхвифар и да се обърне към теб. Не забравяй, Илейн, той все още счита и теб за невинна жертва на моите магии и вини за всичко мен, а не теб. Искаш ли да научи истината?