Преди да тръгнат на път, бяха хапнали само малко хляб и пили глътка вино, затова след време Моргана попита:
— Гладна ли си, Нимю? Ако искаш, можем да спрем, за да закусим, веднага щом намерим удобна полянка.
— Да, лельо.
— Чудесно.
Скоро Моргана спря коня си, слезе от него и свали Нимю от понито й.
— Аз май трябва… — детето бе свело очи и се гърчеше от притеснение.
— Ако трябва да отидеш по нужда, върви зад онези дървета с прислужницата — отвърна Моргана, — и запомни, че никога вече не бива да се срамуваш да говориш за неща, които са Божие дело.
— Ама отец Грифин казва, че е неприлично…
— Освен това никога повече не ме занимавай с мнението на отец Грифин за това или онова — допълни Моргана меко, но в тона й недвусмислено звънна желязна нотка. — Всички тези неща са минало за теб, Нимю.
След малко детето се върна и веднага попита, ококорило любопитно очи:
— Видях как някакво съвсем дребно човече наднича иззад едно дърво и ме наблюдава. Галахад ми каза, че те наричали Моргана феята. Това елф ли беше, лельо?
Моргана поклати глава и отвърна:
— Не, бил е някой от племената на Древните, които населяват хълмистите местности — те са истински живи хора като теб и мен. Все пак е по-добре да не говориш за тях, Нимю, и да не им обръщаш внимание. Много са плахи и се боят от хората, които живеят в къщи, по градове и села.
— Ами те къде живеят?
— Из хълмовете и горите — каза Моргана. — Не обичат да виждат как земята, която те почитат като родна майка, е насилвана от плугове и принуждавана да ражда, за да храни хората, затова и те самите не живеят в села.
— Ами като не орат и не сеят, какво ядат тогава, лельо?
— Само това, което земята им дава сама, по своя воля — каза Моргана. — Корени, горски плодове, треви и семена. Месо ядат само на големи празници. Казах ти вече, по-добре е да не говориш за тях, но можеш да им оставиш малко хляб на края на полянката. Ние имаме достатъчно.
Тя отчупи голямо парче хляб и го подаде на детето, а то го отнесе там, където свършваше просеката. Наистина, Илейн им бе дала толкова хляб, че можеше да стигне за десетдневна езда. Беше прекалено много за краткия път до Авалон.
Моргана хапна много малко, но остави Нимю да се нахрани до насита. Сама й мажеше нови парчета хляб с мед — щеше да има достатъчно време да се привикне към лишения, пък и наистина сега растеше бързо и имаше нужда от храна.
— Защо не ядеш месо, лельо? — подхвана отново Нимю. — Днес постен ден ли е?
Изведнъж Моргана си спомни много ясно как тя самата преди много години бе разпитвала по същия начин Вивиан.
— Не, Нимю, аз ям месо много рядко.
— Нима не ти харесва? Аз обичам месо.
— Ами яж тогава, щом ти се иска. Жриците на Богинята не ядат много, но то не е забранено, особено пък за едно дете на твоята възраст.
— Жриците като монахините ли са? Сигурно все постят. Отец Грифин казва… — детето спря веднага, защото си спомни, че вече не бива да цитира отец Грифин, и Моргана установи със задоволство, че няма да й се налага да повтаря много пъти едно и също. После поясни:
— Когато ти казах да не ми разправяш какво бил казал отец Грифин, исках кажа, че не бива да се ръководиш в поведението си от неговите думи. Но спокойно може да ми разказваш какво ти е казал, а един ден ще знаеш достатъчно, за да различиш кое в думите му е истина, и кое — глупост или дори нещо по-лошо.
— Ами той казва, че мъжете и жените трябва да постят, за да изкупват греховете си.
Моргана поклати глава.
— Обитателите на Авалон постят понякога — но това е, за да приучат телата си да им се подчиняват, а не да им налагат нуждите си. Защото в живота има случаи, когато се налага да издържиш известно време без храна или вода, или сън. Тялото трябва да служи на духа, а не обратното. Не може разумът да се насочи към възвишени неща, да възприема вековни мъдрости или пък да се прочисти и отвори за други измерения, докато тялото хленчи: „Нахрани ме!“ или „Дай ми да пия!“ Затова ние на Авалон се учим да потискаме желанията на плътта. Разбра ли ме?
— Н… не съвсем — отвърна колебливо детето.
— Е, ще разбереш, като пораснеш още малко. А сега довършвай хляба си, защото трябва да потегляме.
Нимю дояде намазания с мед хляб и старателно избърса пръстите си със стиска трева.
— Аз не разбирах много и от това, на което ме учеше отец Грифин, но той все се гневеше, като кажех, че не разбирам. Наказа ме, задето питах за какво ни е да постим за изкупление, ако Христос вече е загинал, за да изкупи греховете на всички хора. Той много се ядоса и каза, че съм била обучавана в езичество, и тогава мама ми заповяда да отида в стаята си. Какво е това езичество, лельо?