„И трябва да крия истинската си същност, също както цветът е скрит в семето“. Моргана стана и отново облече одеждите на кралица. Един ден щеше пак да носи жреческо одеяние, но все още не бе заслужила това право. После седна и зачака Ниниан да я повика.
Когато влезе в голямата стая, където толкова често бе виждала Вивиан, за миг времето отново промени хода си. Стори й се, че вижда Вивиан, седнала на обичайното си място, съвсем дребничка на големия трон, и все пак изпълваща всичко наоколо с присъствието си… Моргана примигна и видя пред себе си Ниниан, слаба, висока и руса — сегашната Велика жрица й заприлича на дете, седнало на трона, за да си поиграе на Езерна дама.
Тогава думите на Вивиан, чути преди много години, нахлуха в съзнанието й: „Ти си достигнала това ниво, на което послушанието може да се уравновесява от собствените ти съждения…“ Тогава Моргана си каза, че по собствена преценка сега трябва да премълчи и да каже на Ниниан само това, което другата жена очаква от нея. Но веднага я заля вълна от негодувание. Какво бе това хлапе, някакво съвсем обикновено момиче, навлякло одеждите на Велика жрица, което се осмеляваше да седи на мястото на Вивиан и да издава заповеди в името на Авалон? Бяха я избрали само защото в жилите й течеше кръвта на Талиезин… „Как смее да седи тук и да си въобразява, че може да ми заповядва?“
Тя загледа отвисоко младата жена пред себе си. Чувстваше, че е възвърнала стария си ореол, че изглежда властна и величествена и изведнъж разбра, че чете мислите на Ниниан.
„Тя трябваше да е тук, на мястото, което аз заемам“, мислеше Ниниан „какво право имам аз да говоря като Повелителка на езерото пред Кралица Моргана, феята…“ Мислите на Ниниан бяха разбъркани — и от страхопочитание пред величествената жрица, изправила се пред нея, но и от най-обикновен гняв. „Ако тя не бе избягала, ако не бе изневерила на дълга си, сега нямаше да се налага аз да се опитвам да заема място, за което и двете знаем, че не съм подходяща“.
Тогава Моргана пое ръцете й в своите и Ниниан се учуди на нежността, с която й заговори.
— Наистина съжалявам, горкото ми момиче. Бих дала живота си, за да ми бъде разрешено да се върна тук и да поема това бреме от плещите ти. Но не мога и не смея. Не мога да се крия тук и да не изпълня това, което сега е мой дълг, просто защото копнея да си остана у дома.
В думите й нямаше арогантност или презрение към момичето, което бе поставено на мястото, което трябваше да заема тя самата, и то против волята му. Ниниан разбра искреното й съчувствие. Моргана продължи:
— В Западните земи има нещо, което оставих недовършено. Може би щеше да е по-добре да не бях го започвала. Но няма начин ти да поемеш задачата ми там, затова трябва да продължиш да управляваш тук, и нека Богинята помогне и на двете ни.
Тя се наведе и прегърна младата жена, притискайки я здраво към себе си.
— Горката ми малка братовчедка. И двете няма да можем да избягаме от съдбата си… Да, ако бях останала тук, Богинята щеше да се отнесе с мен по друг начин, но ето, аз се опитах да не изпълня дадената клетва, а тя просто ме принуди да го сторя, макар и на друго място и по друго време… Никой от нас не може да избегне съдбата си. Двете сме в нейните ръце и е много късно да казваме, че би било по-хубаво, ако това, което се случи, не се бе случвало. Богинята ще отреди какво ще се случи с нас занапред.
Първоначално Ниниан стоеше вдървена и неподвижна, но неприязънта й бързо се стопи и тя се притисна към Моргана почти като малката Нимю. После изхлипа през сълзи:
— Исках да те намразя…
— Може би и аз исках да мразя теб — отвърна Моргана. — Но волята на Богинята е друга, а пред нея ти и аз сме сестри.
Колебливо, сякаш не смееше да произнесе отдавна забравени думи, тя допълни още нещо, а Ниниан склони глава и произнесе ритуалния отговор. После каза:
— Разкажи ми за делото, което трябва да довършиш там, на запад, Моргана. Не, ела и седни до мен. Знаеш отлично, че между нас двете няма разлика по ранг.
Когато Моргана й разказа всичко, което прецени, че може да сподели, Ниниан кимна.
— И аз чувах нещо подобно от Мерлин — поде тя. — Значи наистина в тази страна хората се връщат към старата вяра… Но Уриенс има двама сина, и по-големият ще наследи престола. Твоята задача е да направиш необходимото, та в Уелс да се възцари крал, който се покорява на Авалон — което ще рече, че Аколон трябва да наследи баща си, Моргана.
Моргана затвори очи и поседя известно време така, с отпусната на гърдите глава.
— Не искам да убивам, Ниниан. Нагледала съм се на войни и кръвопролития без живота си. Смъртта на Авалох няма да промени нищо. И в Уелс повечето хора спазват римските нрави, откак са дошли християнските свещеници. Освен това Авалох има син.