Ниниан махна с ръка.
— Син, който може да бъде възпитан в старата вяра — на колко години бе той, четири ли?
— Беше на четири, когато пристигнах в Уелс — отвърна Моргана, припомняйки си детето, което обичаше да сяда в скута й, галеше я с лепнещи от сладко пръстчета и я наричаше „Бабо“. — Не, Ниниан. Няма да извърша убийство.
Сини искри блеснаха в очите на Ниниан. Тя вдигна глава и каза предупредително:
— Не назовавай извора, от който никога не би пила!
Тогава Моргана осъзна, че жената пред нея е също жрица, а не просто покорно дете, както бе изглеждала досега. Та нали тя не би седяла тук, не би преминала изпитанията, отредени за една жрица, преди да бъде провъзгласена за Езерна повелителка, ако не бе благословена от Богинята. С внезапно смирение Моргана разбра защо е била допусната да се върне тук. Тонът на Ниниан бе почти заплашителен:
— Ти ще сториш всичко, което изисква от теб Богинята, когато разбереш, че тя ти заповядва — знам това, защото виждам, че отново носиш Нейния знак — очите й се спряха на гръдта на Моргана, сякаш можеше да вижда през дрехата й, там, където бяха скрити семето от дива шипка и малкият сребърен полумесец. Моргана преклони глава и прошепна:
— Всички сме в нейните ръце.
— Да бъде — откликна Ниниан и за известно време в стаята се възцари такова дълбоко мълчание, че Моргана чуваше плясъка на рибите, които скачаха в езерото. После Ниниан каза:
— А какво ще стане с Артур, Моргана? Той още носи Свещения меч на друидите. Ще си припомни ли най-сетне дадената клетва? Можеш ли да го убедиш да си я припомни?
— Вече не познавам сърцето му — призна с горчивина Моргана. „Имах власт над него, но от глупав каприз не пожелах да я използвам. Отказах се от обичта му“.
— Той трябва отново да се закълне, че ще продължи да почита Авалон. В противен случай ти трябва да му отнемеш меча — продължи Ниниан. — Ти си единственият човек на този свят, комуто мога да поверя тази задача. Екскалибур, Свещеният меч на друидите, не бива да остане в ръцете на християните. Сама знаеш, че Артур няма син и е провъзгласил за свой наследник сина На Ланселет, защото кралицата старее и вече не могат да се надяват на свое.
Моргана си каза: „Гуенхвифар е по-млада от мен, а пък дори аз все още бих могла да родя, ако не бяха последиците от раждането на Гуидиън. Как могат да са толкова сигурни, че тя няма да има дете?“ Но не възрази на уверения тон на Ниниан. Авалон разполагаше с достатъчно вълшебства и власт. Жреците несъмнено имаха свои хора и в двора на Артур. Действително, последното нещо, което хората от Авалон биха допуснали, бе християнката Гуенхвифар да роди син на Артур… Това бе вече напълно недопустимо.
— Но Артур все пак има син — продължавате Ниниан. — Неговото време още не е дошло, един ден той ще може да поеме кралството и да се опита отново да го върне на Авалон. Съгласно старите обичаи синът на краля не е кой знае колко важен — важно е кой е синът на Владетелката, а негов наследник е синът на сестрата на краля… Разбираш ли какво имам предвид, Моргана?
„Аколон трябва да наследи трона на Уелс“. Моргана чу съвсем ясно думите в съзнанието си. Чу и недоизказаното от Ниниан. „Моят син е и син на крал Артур“. Сега всичко й стана ясно, включително и собственото й безплодие след раждането на Гуидиън. Все пак реши да попита:
— Ами какво ще стане със сина на Ланселет, когото Артур провъзгласи за свой наследник?
Ниниан сви рамене и за миг Моргана се запита с ужас дали на Нимю не бе отредено да получи същата власт над съвестта на Галахад, каквато тя бе имала над съвестта на Артур.
— Не виждам ясно нещата — каза Ниниан. — Ако ти бе станала Владетелка на езерото на мое място… Но времето тече и се налага да ковем други планове. Може би все пак Артур ще реши да поеме задълженията си към Авалон и така да запази Екскалибур — в такъв случай ще постъпим по един начин, а ако не приеме да спазва клетвата си, действията ни ще бъдат съвсем различни. Но във всички случаи Западните земи трябва да бъдат управлявани от Аколон — това е твоята задача. А следващият велик британски самодържец ще управлява в името на Авалон. Когато Артур загине — това няма да е скоро, защото звездите вещаят, че той ще доживее старост, но когато него вече го няма, ще дойде кралят на Авалон. Ако това не стане, е предначертано Авалон да потъне в мрака, сякаш никога не е съществувал. Ако на престола стъпи възпитаник на Авалон, островът ще изплува от мъглите и ще се върне в естествения поток на времето и човешката история… Тогава кралят на Запада ще бъде негов васал и ще води хората от Древните племена. Аколон ще владее Уелс в качеството си на твой съпруг, а ти си тази, която трябва да подготви хората за идването на новия крал.