— Значи друидите не са успели да ти отнемат това удоволствие, синко?
— Ни най-малко — отвърна той. — Само че повечето жени са глупачки, затова избягвам да се занимавам с такива, които очакват, че ще се държа с тях, сякаш са кой знае какво, или ще взема да обръщам внимание на думите им. Израснах при теб, затова не мога да понасям глупави жени, майко.
— Колко жалко, че същото не може да се каже за Ланселет — отбеляза Моргоуз. — За всички винаги е било ясно, че на Гуенхвифар ума й едва стига колкото да си връзва връзките на роклята — а по отношение на Ланселет надали е стигал и за това! — и допълни наум: „Имаш лицето на Ланселет, момчето ми, но си наследил ума на майка си!“
Гуидиън сякаш чу мислите й. Остави празната си чаша и махна отрицателно на една от прислужниците, която се разбърза да я напълни отново.
— Няма да пия повече. Толкова съм уморен, че ако пийна дори още само глътка, ще се напия. Но бих хапнал нещо. Омръзнало ми е да разчитам на ловното щастие, от месо направо ми се повдига, и мечтая за домашна овесена каша и прясно изпечен хляб… Майко, на Авалон видях лейди Моргана, тъкмо преди да замина за Бретан.
„Защо ли ми го казва?“, зачуди се Моргоуз. Не би могло да се очаква, че той ще обича особено майка си. Внезапно Моргоуз почувства угризение. „Аз се погрижих да стане тъй, че той да обича само мен“. Какво пък, сторила бе това, което бе необходимо. Нямаше защо да мисли повече за това.
— Как изглежда племенницата ми?
— Много е състарена — каза Гуидиън. — Всъщност изглежда по-възрастна от теб, майко.
— Не — отвърна Моргоуз. — Моргана е десет години по-млада от мен.
— Въпреки това изглежда стара и уморена, а ти… — Гуидиън я изгледа усмихнато и Моргоуз почувства внезапен прилив на щастие. Каза си: „Не съм обичала нито един от родните си синове колкото него. Добре стана тъй, че Моргана го повери на грижите ми“.
— О — каза тя — но аз също старея, момчето ми… Та когато ти се роди, аз имах вече възрастен син!
— Значи си два пъти по-голяма вълшебница от нея — отвърна Гуидиън, — защото бих могъл да се закълна, че ти си живяла в страната на феите, та времето не е оставило следи по лицето ти. Изглеждаш така, както когато потеглих оттук към Авалон, майчице. — Той взе ръката й и я целуна, а тя го прегърна внимателно, за да не раздразни раната му. Погали тъмната му коса и каза:
— Значи сега Моргана управлява Уелс.
— Така е — отвърна Гуидиън, — и доколкото разбирам, крал Уриенс дълбоко я обича и уважава. Артур прие заварения й син Увейн в свитата си и го направи свой личен телохранител редом с Гауейн — между другото двамата вече са близки приятели. Увейн наистина е добро момче, и бих казал, че доста прилича на Гауейн — двамата са смели, безрезервно предани на Артур и твърдо убедени, че дори слънцето изгрява и залязва по негова воля… — Моргоуз забеляза кривата му усмивка. — Не са малко хората, които споделят това заблуждение… Дойдох тук, за да поговоря с теб и за това, майко. Чувала ли си нещо за плановете на Авалон?
— Знам само това, което ми казаха Ниниан и Мерлин, когато дойдоха тук, за да те отведат — отвърна Моргоуз. — Знам, че си определен от Авалон да наследиш трона на Артур, макар че той самият вярва, че ще остави кралството на сина на Ланселет. Знам, че ти си младият елен, комуто е съдено да повали Краля-елен… — тя произнесе последните думи на езика на Древните и Гуидиън повдигна вежди.
— Значи знаеш всичко — каза той. — Но може би не знаеш, че това не може да бъде сторено сега. Откак Артур разгроми войските на онзи самозван император Луций, звездата му грее по-ярко от всякога. Ако някой само се осмели да посегне на краля, тълпата ще го разкъса на парчета, ако преди това не го сторят рицарите на Кръглата маса — не знам някой друг да е могъл така да привлича обичта на хората. Затова и исках да го видя поне отдалеч, за да разбера какво толкова има у този крал, та е толкова обичан от поданиците си…