Уриенс остави настрана чашката, с която хвърляше заровете, и вдигна очи към жена си. Беше много отслабнал и явно изтощен от прекараната болест. Имаше дни по време на боледуването му, когато Моргана мислеше, че той няма да оживее, но не преставаше да се бори с всички сили да го спаси; отчасти защото напук на всичко се бе привързала към него и просто не искаше да го остави да умре; отчасти и защото съзнаваше, че след смъртта му Авалох ще поеме властта в ръцете си.
— Цял ден не съм те виждал. Чувствах се самотен, Моргана — каза капризно Уриенс. — Хю далеч не е толкова приятен за гледане.
— Защо пък? — Моргана възприе грубовато шеговития тон, който винаги се нравеше на Уриенс. — Оставих ви нарочно сами, защото си рекох, че на стари години си почнал да харесваш млади момчета… Ако ти не го искаш, скъпи, мога ли да го взема аз?
Уриенс се захили.
— Не карай горкото момче да се черви — каза той с широка усмивка. — Така е, като ме оставяш сам цял ден. Какво друго ми остава, освен да заглеждам или него, или кучето.
— Затова пък сега ти нося хубава вест. Довечера ще наредя да те свалят в голямата зала. Ще има тържествена вечеря, защото Увейн вече наближава замъка и привечер ще е тук.
— Благодаря на Бог за безкрайната му милост — отвърна Увейн. — Тази зима бях убеден, че ще умра, преди да видя отново синовете си.
— Предполагам, че Аколон също ще се прибере за празненствата по Еньовден. — Моргана почувства как тялото й се гърчи от болезнен копнеж само при мисълта за Белтейнските огньове. Трябваше да издържи само още два месеца.
— Отец Ейан пак настоява да забраня тези празненства — каза кисело Уриенс. — Омръзна ми да слушам постоянните му оплаквания. Набил си е в главата, че ако разреша да изсекат свещената горичка, хората ще се задоволяват само с благославянето на посевите и няма да палят белтейнски огньове. Вярно е, че напоследък като че ли все повече хора се връщат към старата вяра — пък по едно време мислех, че народът на Древните е измрял. Бях склонен да оставя нещата да се развиват от само себе си, защото смятах, че старата вяра ще изчезне с Древните, които тъй или иначе няма да приемат новите нрави. Но сега виждам, че и младите започват да се връщат към старите езически обичаи, затова действително трябва да предприемем нещо — може би наистина трябва да наредя да изсекат горичката.
„Ако го сториш, аз трябва да извърша убийство“, каза си Моргана, но си наложи да говори нежно и разумно.
— Това би било грешка. Дъбовете дават чудесни жълъди — с тях се хранят и прасетата, но и бедните си правят брашно от тях, когато реколтата е лоша. Пък и горичката е много стара — дъбовете са свещени…
— Сега и ти говориш като езичница, Моргана.
— Нима твърдиш, че дъбовата гора не е Божие творение? — отвърна тя. — Трябва ли да наказваме тези прекрасни стари дървета, само защото хората са достатъчно глупави, че ги ползват за своите ритуали, които пък не се нравят на отец Ейан? Винаги съм мислила, че обичаш земята си.
— Да, така е — отвърна нетърпеливо Уриенс, — но и Авалох настоява да изсечем горичката, та езичниците да нямат свърталище. На това място ще можем да построим църква или параклис.
— Но нали и Древните са твои поданици — настоя Моргана, — нали когато си бил млад, ти самият си се венчал със земята си по древния ритуал? Искаш да лишиш народа на Древните от горичката, която едновременно ги храни и им дава подслон, която е тяхна църква, създадена от Бога и недокосната от човешки ръце? Защо искаш да ги осъдиш на гладна смърт — нали това се случи с тези, които останаха из местата, където горите бяха изсечени?
Уриенс впери поглед в китките на ръцете си, изкривени от старост. Татуировката бе толкова избледняла, че почти не се забелязваше — приличаше по-скоро на неясни петна.
— Ненапразно са те нарекли Моргана феята — Древните не биха могли да мечтаят за по-добър защитник. След като се застъпваш за техния подслон, лейди, аз ще ти обещая да оставя горичката недокосната, докато съм жив, но след мен Авалох все пак ще наложи волята си. Ще ми донесеш ли сега обувките и мантията, та да сляза в тронната зала облечен както подобава на крал, а не като някое изкуфяло старче по пантофи и нощница?
— Разбира се — каза Моргана, — но нямам време да те вдигам от леглото. Ще се наложи Хю да ти помогне с обличането.
Все пак, когато Хю се справи с обличането, Моргана дойде да среши стария човек и повика втория телохранител. Двамата с Хю вдигнаха Уриенс на ръце и го отнесоха в тронната зала, където Моргана бе поставила възглавнички на трона и внимателно им даваше наставления как да поставят на тях стария човек, та да му бъде най-удобно.