В този момент в двора изтрополиха конници и Моргана чу как слугите се разтичаха насам-натам.
„Увейн“, каза си тя и почти не вдигна очи, когато въведоха младия човек в залата.
Толкова трудно бе да си представи, че този висок млад рицар, широкоплещест, с белег от рана на бузата, беше същото слабичко момченце, което постепенно й се бе доверило като опитомено диво животинче и двамата се бяха привързали един към друг през първата година, която Моргана прекара в двора на Уриенс — самотна и отчаяна. Увейн целуна ръка на баща си и сетне се поклони пред Моргана.
— Татко. Скъпа майко…
— Хубаво е, че си отново у дома, момчето ми — поде Уриенс, но погледът на Моргана се прикова в другия мъж, който тъкмо влизаше в залата. За миг тя не можа да повярва, стори й се, че вижда призрак. „Ако това наистина е той, щях да имам видение, което да ме предупреди…“ но веднага намери обяснението: „Нали така отчаяно се опитвах да не мисля за Аколон, за да не полудея…“
Аколон бе по-строен от малкия си брат и не толкова висок. Очите му се спряха за миг на Моргана, но той ги сведе веднага и коленичи пред баща си. После се обърна към нея със съвсем спокоен и почтителен тон:
— Добре е, че съм отново у дома, лейди…
— Добре е, че виждаме и двама ви отново сред нас — отвърна Моргана. Успя да си наложи гласът й да не трепне. — Увейн, кажи ни откъде е този ужасен белег на бузата ти. Мислех, че откак Артур разби войските на Луций, вече няма кой да създава размирици.
— Нищо особено — каза пренебрежително Увейн. — Пак някакъв бандит се беше настанил в една от граничните крепости и се забавляваше, като опустошаваше околността и се бе самопровъзгласил за крал. Отидохме там заедно със сина на Лот, Гауейн, и се справихме с него на бърза ръка. При това Гауейн се сдоби и със съпруга — богата вдовица с много земи. Що се отнася до това — той докосна леко белега, — докато Гауейн се сражаваше със самозванеца, аз се заех с оръженосеца му — един грозен дребосък, който на всичкото отгоре беше и левак, че и несръчен. Винаги предпочитам да се сражавам с човек, който умее да върти меча — некадърниците създават много повече проблеми. Ако ти беше там, майко, нямаше да имам толкова голям белег — хирургът, който ми заши раната, сякаш имаше две леви ръце. Я кажи, толкова ли ме загрозява белегът?
Моргана нежно докосна обезобразената буза на заварения си син.
— За мен ти си винаги най-красивия, синко. И освен това може би ще успея да те пооправя дори и сега — виждам, че белегът е подут и гнои; преди да си легнем, ще ти приготвя компрес, та мястото да се успокои и заздравее по-добре. Сигурно доста те боли.
— Тъй е — съгласи се Увейн, — но поне имах щастието да не пипна тетанус, както се случи с един от моите хора. Господи, каква ужасна смърт! — Той потръпна. — Когато раната ми започна да се подува, бях решил, че и с мен ще стане същото, но добрият ми приятел Гауейн ме успокои, че докато мога да пия вино, няма опасност — и непрекъснато правеше всичко необходимо, та да не преставам. Кълна ти се, майко, цели две седмици бях непрекъснато пиян! — Увейн се разсмя на глас. — Бях готов да разменя цялата полагаща ми се плячка от замъка на онзи бандит за малко от твоята супа — не можех да дъвча нито хляб, нито сушено месо, та едва не умрях от глад. Паднаха ми три зъба…
Моргана стана, за да огледа отблизо раната. После каза:
— Отвори си устата — и допълни: — Да, така е. — Сетне, обръщайки се към един от слугите: — Донеси на сър Увейн малко бульон, а също и от варените плодове в сироп. Трябва много да внимаваш и известно време да не дъвчеш нищо твърдо, Увейн. След вечеря ще се погрижа за раната ти.
— Няма да откажа, майко. Наистина още ме боли, и то много. А освен това… В двора на Артур срещнах едно момиче… Не искам тя да се стряска от мен, сякаш е срещнала дявола.
Увейн се позасмя и се зае с храната. Въпреки болката от раната яде много, без да спира да разправя всякакви случки от кралския двор, докато успя да разсмее всички на масата. Моргана не смееше до погледне другаде, освен към най-малкия си заварен син, но през цялата вечер чувстваше очите на Аколон върху себе си. Погледът му я стопляше, сякаш бе излязла да се погрее на първите слънчеви лъчи след дългите мразовити месеци.
Вечерта премина много весело, но накрая Уриенс доби много изморен вид и Моргана повика телохранителите му.