Беше се заричала, че няма да приема Аколон като нещо повече от жреца на Богинята, че няма да допусне между тях да се зародят някакви чувства, но всичките й решения бяха пометени от дивия копнеж на тялото й. Толкова много бе презирала Гуенхвифар, която бе станала причина за клюки в двора и бе направила съпруга си за присмех, защото не можеше да я принуди да се държи както подобава. А сега, в ръцете на Аколон, дори не си спомни какво си беше обещавала. Отпусна се в прегръдките му и се остави той да я отнесе в леглото.
2
Нощта преваляше, когато Моргана се откъсна от прегръдките на Аколон. Той бе заспал дълбоко; тя погали леко косите му, целуна го и се измъкна на пръсти от стаята. Не беше затворила очи цяла нощ — страхуваше се, че ако заспи, може да не се събуди навреме и да я изненадат рано сутринта. До зазоряване имаше поне още час. Моргана разтърка горящите си клепачи. Някъде излая куче, наблизо проплака дете, но бързо се успокои. Птиците започваха да чуруликат в градините на замъка. Моргана си каза, докато гледаше през един от процепите на каменната стена: „Само още една луна и по това време на деня вече ще грее слънце“. После се облегна на стената, зашеметена от изминалата нощ.
„Нищо не съм знаела“, въртеше се в главата й, „досега изобщо не съм имала представа какво значи да бъдеш жена. Родих дете, омъжена съм от четиринадесет години, имала съм любовници… А до днес не знаех нищо, нищичко…“
Внезапно една груба ръка я сграбчи за рамото и тя чу пресипналия глас на Авалох:
— Ей, момиче, къде се промъкваш по никое време?
Очевидно я бе взел по погрешка за някое от слугинчетата; много от тях бяха дребни и тъмнокоси, защото произхождаха от племената на Древните.
— Пусни ме, Авалох — каза Моргана, взирайки се в лицето на най-възрастния си заварен син, полускрито в сумрака. Авалох беше едър, а бе почнал и да напълнява, линията на челюстта му вече бе потънала в тлъстини, очите му бяха малки и разположени много близо едно до друго. Аколон и Увейн бяха хубави мъже, очевидно бе, че и Уриенс е бил привлекателен на млади години, Но Авалох не беше като тях.
— Я виж ти, майка ми! — той отстъпи и се поклони присмехулно. — Повтарям, какво търсиш тук по това време?
Ръката му отново бе на рамото й; тя се отърси от нея, сякаш я бе полазило някакво насекомо.
— Трябва ли да ти обяснявам къде отивам и защо? Това е моят дом и тук аз взлизам и излизам, където пожелая. Нямам намерение да ти давам друг отговор.
„Той ме ненавижда почти толкова, колкото го ненавиждам аз“, каза си тя.
— Не се опитвай да ме разиграваш, мадам — отвърна Авалох. — Мислиш ли, че не знам в чие легло си прекарала нощта?
Тя каза презрително:
— Да не би да си почнал на свой ред да се занимаваш с магии и ясновидство?
Авалох сниши глас и се опита да смекчи тона си:
— Разбирам, че не ти е било лесно да си омъжена за човек, достатъчно възрастен да ти бъде баща… Пък и не ми се иска да наскърбя баща ми, като му разкажа как прекарва нощите си законната му съпруга. Условието ми е едно — той протегна ръка и я привлече към себе си против волята й, после се наведе и небръснатата му буза одраска шията й: — искам някои от тези нощи да споделиш и с мен.
Тя се отдръпна и се опита да обърне всичко на шега.
— Хайде, хайде, Авалох, кой ще ухажва старата си мащеха, щом може да има Пролетната дева, и всички останали хубави момичета от селото…
— Аз винаги съм те имал за много красива жена — упорстваше Авалох и отново протегна ръка, за да погали рамото й, а после се опита да я пъхне под набързо завързания ръкав на роклята й. Тя се отдръпна отново и той изръмжа: — Я не ми се прави на девица! При Аколон ли беше или при Увейн, или може би при двамата?
Тя го изгледа стъписано:
— Увейн е мой син! Той не помни друга майка, освен мен!
— Да не искаш да повярвам, че това би те възпряло, лейди Моргана? Всички в двора на Артур знаеха, че си била любовница на Ланселет и си се опитала да го отнемеш от кралицата, че си споделяла и постелята на Мерлин, че не си се посвенила дори да се любиш с едноутробния си брат и че той, кралят, затова те отпрати от двора си, та да не го изкушаваш да отстъпва от християнския морал — ти ли би се отказала да спиш със заварения си син? Има ли Уриенс представа каква блудница е довел под покрива си — жена, която не се спира дори пред кръвосмешение?
— Уриенс знае за мен всичко, което му трябва да знае — отвърна Моргана и сама се учуди на спокойния си тон. — Що се отнася до Мерлин, и двамата бяхме тогава свободни и не ни интересуваше какъв е порядъкът в един християнски двор. Баща ти беше напълно наясно и ми прости тази връзка. Никои, освен него няма право да ми отправя упреци за поведението ми оттогава насам, а ако той стори това, ще отговарям пред него, но не и пред теб, сър Авалох. А сега смятам да се прибера в стаята си и те съветвам да сториш същото.