— О, да. Никога не съм се чувствала по-добре.
— Значи лекът на Мерлин ти е помогнал — продължи Горлоис, а Игрейн само се усмихна отново и не отвърна нищо.
5
Дни наред в града не се говореше за нищо друго освен за оттеглянето на Лот от Оркни и заминаването му на север. Пускаха се слухове, че това отново ще отложи окончателния избор. Но само три дни по-късно, когато Игрейн довършваше една рокля, ушита от новото платно, Горлоис се завърна в квартирата им и й съобщи, че съветниците на покойния Амброзиус са изпълнили последната му воля, и са избрали Утър Пендрагон да владее над цяла Британия като върховен владетел сред всички останали крале.
— А какво ще стане със Севера? — запита Игрейн.
— Утър трябва да се споразумее по някакъв начин с Лот — в противен случай ще има война — отвърна Горлоис. — Нямам слабост към Утър, но той безспорно е най-добрият войн в Британия. Лот не ме безпокои, а съм убеден, че и Утър не се притеснява от него.
В този момент Игрейн отново почувства, че вижда в бъдещето — нещо й подсказваше, че Лот ще играе важна роля в събитията през идните години… Но замълча. Горлоис й беше показал недвусмислено, че не обича тя да се занимава с мъжки работи, а на нея не й се щеше да влиза в спор с обречен човек през малкото време, което му оставаше.
— Виждам, че си завършила новата си рокля. Сложи я, ако искаш, в деня, когато Утър ще бъде провъзгласен за крал и коронясан в църквата. След това той ще даде голямо пиршество за всички благородници и техните дами, преди да замине за Западните провинции, за да бъде провъзгласен за крал и там. Нали носи прозвището Пендрагон, което ще рече Велик дракон, и на знамето му е изобразен дракон. Там имат някакви суеверни ритуали — нещо свързано с дракони и посвещаване на краля.
— Драконът символизира същото като змията — прекъсна го Игрейн — мъдрост; това е друидски символ.
Горлоис се намръщи и отбеляза кисело, че в една християнска страна не би трябвало да има място за такива символи. После добави:
— Би трябвало да им е достатъчно миропомазването от епископа.
— Но нали не всички са посветени във Върховните мистерии — каза Игрейн. Тя бе учила това като дете на Свещения остров, и сега сънят за Атлантида сякаш възвърна забравени неща в съзнанието й — това, което знаеше за Мистериите, доби нова дълбочина и значимост. — Единствено мъдреците не се нуждаят от символи, простите хорица имат нужда от дракони, от огньовете по празника на Белтейн, от Бракосъчетанието на краля с неговата земя…
— Тези неща са забранени за вярващия християнин — сопна се Горлоис. — Казано е в символа на вярата — Един е този, в чието име ще получим спасение, а всички тези знаци и символи са проводник на злото. Не бих се учудил, ако Утър, който е нечист човек, се забърка в тези развратни езически ритуали, за да угоди на простолюдието. Дано един ден на британския престол седне искрен християнин!
Игрейн се усмихна и отвърна:
— Не вярвам, че някой от нас двамата ще доживее този момент, съпруже. Дори и във вашето свето евангелие е писано, че млякото е за бебетата, а месото — за силните мъже. Простите хорица — тези, които не влизат в цикъла на прераждането — винаги ще имат нужда от свещени извори, от гирлянди на пролетните празници и ритуални танци. Денят, в който ще спрат да горят коледните огньове и никой вече няма да пуска венци от цветя в свещените извори, ще е тъжен ден за Британия.
— Дори демоните познават Светото писание, но го тълкуват погрешно — отвърна Горлоис, но вече без гняв. — Може би, затова там е казано, че жените трябва да мълчат в църква — защото по-лесно могат да станат жертва на подобни заблуди. Ще разбереш някои неща по-добре, Игрейн, когато пораснеш и поумнееш. А засега се погрижи за външния си вид, за да блеснеш на коронацията и на пиршеството след това.
Игрейн облече новата си рокля и среса косата си, докато тя заблестя като кована мед — и когато накрая се погледна в новото сребърно огледало (Горлоис бе поръчал да го донесат от пазара и й го беше подарил) — се запита във внезапен пристъп на потиснатост дали Утър изобщо ще я забележи. Хубава беше, няма спор, но нали имаше и много други хубави жени, а имаше и млади, неомъжени и не раждали — за какво му беше тя — толкова стара и похабена?
В църквата Игрейн неотклонно проследи целия церемониал — как Утър положи клетва и бе миропомазан от епископа. Този път псалмите не бяха скръбни и не напомняха за гнева Божи и за наказанието на грешниците, а звучаха ликуващо камбаните звъняха възторжено в благодарност и възхвала на Господа. По-късно в някогашната квартира на Амброзиус, където имаше пищна трапеза с много вина и деликатеси, церемонията продължи — един по един пълководците на Амброзиуз положиха пред Утър клетва за вярност.