Утър се извърна и закрачи гневно напред-назад. После изтърси:
— А не си и жена, която просто така бих вкарал в леглото си. Защо, в името на всички богове, трябва да съм омагьосан от жена, която е законна съпруга на най-верния от васалите ми?
„Очевидно Мерлин има пръст и в това“, помисли си Игрейн, но този път не се възмути. Такава беше съдбата им, и каквото трябваше да стане, щеше да стане. Въпреки това не й се вярваше, че й е писано да изневери по такъв унизителен начин на Горлоис. За момент сякаш отново се пренесе в съня си, сред големия каменен кръг, защото той беше поставил ръка на рамото й по същия начин, както тогава „Не, това беше друг живот, друг свят“, напомни си тя объркано. Но цялата й душа цялото й тяло мъчително копнееха по онази целувка, получена насън. Тя скри лице в ръцете си и се разплака. Утър я загледа измъчено и отстъпи назад.
— Игрейн — прошепна той. — Какво да правим?
— Не зная — отвърна тя, хлипайки. — Не зная. — Новопридобитата й увереност бе отстъпила отново място на объркване. Нима онзи сън й бе изпратен, само за да я подведе да изневери на своя съпруг и да наруши думата си?
Една тежка ръка се отпусна с упрек на рамото й. Беше Горлоис, Явно гневен и изпълнен с подозрения.
— Какво е това неприлично поведение, лейди? Какво каза на жена ми, кралю, та изглежда толкова нещастна? Зная, че не държиш много на добродетелта, но дори да е така, приличието би трябвало да те възпира да ухажваш жената на свой васал, и то в деня на коронацията си!
Игрейн гневно повдигна очи към него.
— Горлоис с какво съм заслужила това? Какво съм направила, че да предизвиквам такива публични обвинения? — наистина, наоколо хората бяха започнали да ги наглеждат, чувайки размяната на гневни думи.
— Ако не ти е казал нищо нередно, защо тогава плачеш така? — Горлоис стискаше китката й, сякаш щеше да я счупи.
— Питай я — намеси се Утър. — Не зная защо плаче, но първо я пусни, или ще те принудя да го сториш. Няма да търпя да се държиш така с жена в мое присъствие, било тя твоя жена или не.
Горлоис освободи ръката й. Следите от пръстите му вече бяха почнали да потъмняват — тя започна да ги разтрива, а сълзите й не спираха. Почувства се ужасно пред погледите на толкова хора — сякаш наистина бе опозорена от чужд мъж. Покри лице с воала си и се разплака още по-горчиво. Горлоис я побутна да върви пред него. Тя не можа да дочуе думите, които си размениха с Утър. Едва когато излязоха на улицата се заслуша учудено в яростното избухване на мъжа си.
— Няма да те обвинявам пред всички тези хора, Игрейн, макар че Бог ми е свидетел, имам това право. Видях как те гледаше Утър — един мъж гледа така само жена, която му е принадлежала! Никой християнин няма право да гледа така жената на друг мъж!
Сърцето се блъскаше оглушително в гърдите й; пред себе си Игрейн призна, че Горлоис е прав. Объркването и отчаянието й нарастваха с всеки изминал миг. Макар че бе виждала Утър само четири пъти наяве, а два пъти го бе срещала в сънищата си, Игрейн съзнаваше, че се бяха гледали и разговаряли като хора, които се обичат от много години и се познават отблизо — телом и духом. Тя си спомни съня си — от него можеше да предположи, че винаги ги е свързвала връзка, която е дори по-силна от брачната. Не знаеше дали са били любовници, дали връзката им е на жрец и жрица, но тя съществуваше. Как би могла да каже на Горлоис, че е срещала Утър само насън, но че е почнала да го възприема като човека, когото е обичала много отдавна — когато никой от тях не е бил роден. Че дълбоката й същност е тази на жената, която е обичала някога мъжа със златните змии на ръцете? Как би могла да обясни това на Горлоис, който не знаеше и не искаше да знае нищо за Мистериите?
Той продължаваше да я блъска напред по пътя за квартирата им. Тя знаеше, че може и да я удари, ако проговори, но мълчанието й го вбеси още повече и го накара да повиши глас.
— Нямаш ли какво да ми отговориш, жено? — той стисна насинената й ръка толкова силно, че Игрейн извика от болка. — Мислиш ли, че не те видях как гледаш любовника си?
Тя издърпа със сила ръката си. Имаше чувството, че той ще я изтръгне от ставата.
— Ако си видял нещо, то би трябвало да ме видиш как се отдръпвам от него, той искаше просто да ме целуне. Трябва да си го чул как казва, че си негов лоялен поддръжник и че не би отнел съпругата на свой приятел…
— Дори някога да съм му бил приятел, вече не съм! — продължи да крещи Горлоис. Лицето му беше потъмняло от гняв. — Можеш ли да предположиш, че ще подкрепя човек, който се опита публично да ми отнеме жената и ме опозори пред толкова хора?