Заговори Гуенхвифар:
— Ще дойде ден, и всички измамни богове ще изчезнат, а езическите символи до един ще служат на Единия Бог и на Божия син Исус Христос.
— Не говоря с теб, лицемерна глупачке — избухна Моргана, — а що се отнася до този ден, знай, че ще дойде през трупа ми! Да, вие, християните имате светци и мъченици — мислиш ли, че Авалон няма да има свои? — и още в момента, докато произнасяше последните думи, потръпна, защото видя пред себе си трупа на рицар, покрит с черен плащ, а на плаща бе извезан кръст… Прииска й се да се обърне и да се хвърли в прегръдките на Аколон, което, разбира се, беше невъзможно.
— Как преувеличаваш всичко, Моргана! — засмя се притеснено Артур. Смехът му я вбеси още повече, пропъждайки и страха, и видението. Тя се изправи в целия си ръст, и съзна, че за първи път от много години насам говори с пълната власт на жрица на Авалон:
— Чуй ме, Артур Британски! Както властта на Авалон те постави на Кралския трон, така ще съумее и да те тласне в пропастта! Внимавай, когато посягаш на нашите светини! Не смей да поставяш Екскалибур в служба на твоя християнски бог, защото като всеки свещен предмет той има своя сила, но носи и проклятие…
— Достатъчно!
Артур бе станал от мястото си, а смръщеното му чело предвещаваше буря.
— Може да си ми сестра, но не се опитвай да заповядваш на британския самодържец.
— Та аз не говоря на брат си — отвърна тя, — а тъкмо на краля! Ти си на трона благодарение на Авалон, Артур. Авалон ти даде и този меч, а ти злоупотреби с него, и в името на Авалон аз те призовавам да го върнеш обратно при другите друидски светини! Ако ти трябва просто меч, можеш да наредиш на ковачите си да ти направят нов!
Възцари се ужасено мълчание. На Моргана й се стори, че чува как собствените й думи пропадат в огромните, кънтящи пространства между световете. Помисли си, че сега друидите се стряскат в съня си, там далеч на Авалон, че сигурно и Рейвън се мята и стене, защото чува в съня си думите за предателството на Артур. Но първият действителен звук, който чу до себе си беше нервен смях.
— Какви глупости говориш, Моргана! — беше Гуенхвифар. — Добре знаеш, че Артур не може да стори нищо подобно!
— Не ме прекъсвай, Гуенхвифар — в тона на Моргана се долавяше смъртна заплаха. — Разговорът няма нищо общо с теб, освен може би това, че Артур наруши клетвата си пред Авалон по твое настояване!
Гуенхвифар се обърна към Уриенс:
— Нима ще стоиш бездеен, докато непокорната ти жена се осмелява да говори така с краля?
Уриенс се покашля; гласът му издаваше, че е доста притеснен.
— Моргана, мисля, че постъпваш неразумно… Артур направи един драматичен жест по политически причини — за да развълнува въображението на тълпата. Ако го е сторил с меча, дарен със свещена власт, толкова по-добре. Боговете могат сами да се погрижат за себе си, скъпа — нима не вярваш, че Богинята има достатъчно власт, за да опази тези, които я почитат?
Ако в този момент имаше оръжие в ръцете си, Моргана би могла да убие Уриенс. Той бе дошъл, за да я подкрепи, а сега я изоставяше по този начин! Артур поде:
— Щом това толкова те безпокои, Моргана, то ще ти кажа нещо, но не бива да го знае никой друг. Това, което имах предвид, не е оскверняване на символа на старата вяра. Ако мечът на Авалон служи и като кръст, пред който хората се кълнат, не символизира ли това, че последователите на Христа и на Авалон се обединяват в името на родната си земя? Кевин ме посъветва да постъпя така…
— О, да, знаех, че той е предател още когато допусна Вивиан да бъде погребана на църковна земя, далеч от Свещения остров… — започна Моргана.
— Тъй или иначе — прекъсна я Артур, — саксонските крале получиха това, което искаха — заклеха се пред моя меч!
— Но този меч не е твой! — избухна яростно Моргана. — Той е светиня на Авалон! И ако ти го носиш, без да изпълняваш клетвата си за вярност, той ще ти бъде отнет и поставен в ръцете на друг, който няма да стане клетвопрестъпник!
— Може да е бил меч на Авалон преди едно поколение — започна Артур, вече не по-малко гневен от Моргана; стиснал бе здраво дръжката на Екскалибур сякаш някой щеше да му го вземе още в този миг. — Мечът е на този, който си служи с него, и аз завоювах правото да го нарека свой, защото с него прогоних всички врагове на тази земя. Носил съм Екскалибур в битките, и с него спечелих властта си над тази земя при Маунт Бадон…
— И се опита да я подчиниш на християнския бог — отвърна Моргана. — Сега в името на Великата богиня те призовавам да върнеш меча, за да бъде поставен, където му е мястото — в светилището на Езерото.