— Елате всички и споделете радостта ни — тъкмо подемаше епископът, защото на днешния ден възтържествува новата вяра. Нашият Господ Исус Христос победи старите неистински богове, и те сами се преклониха пред него. Един е Бог и с устата на своя син Исус Христос той каза на хората: „Аз съм пътят, и истината, и животът“. И каза още: „Никой не може да застане пред Отца, ако не идва в Моето име, защото само в Моето име ще бъдете спасени“. И в знак на победата на Христа днес тези предмети, които са служили на лъжебожествата, преди човечеството да познае истината, ще бъдат осветени в името на Христа и от днес ще служат на Единия Бог…
Моргана престана да слуша; беше разбрала какво предстои. „Не! Клела съм се на Богинята и няма да допусна това осквернение!“ Тя се обърна и докосна ръката на Рейвън; дори тук, сред тълпата в огромната зала, двете бяха открити една към друга и четяха без усилие мислите си. „Тези хора искат да използват друидските светини, за да призоват Светото присъствие, което е едно… Но те ще го призоват единствено в името на техния Христос, който нарича останалите богове демони и иска Върховното божество да бъде призовавано само в негово име.
Християните ползват при свещенослужението си чаша; ние, от старата вяра, призоваваме с чаша духа на водата; блюдото, на което поставят своя осветен хляб, при нас символизира земята. Сега те искат да отнемат нашите свещени предмети, посветени на Богинята, и с тях да призоват своя Бог; но вместо с чистата вода, която извира от всеобщата майка — земята, от кристалния извор, посветен на Богинята, те оскверниха чашата с вино!
Това е чашата на Богинята, майко, свещеното котле на Сиридуен, от което тя храни хората, от което им раздава всички блага на тази земя. Вие, високомерни свещеници, искате да призовете Великата майка, но горко ви, ако наистина се озовете в нейно присъствие!“
Моргана сплете ръце в най-искрената молитва през живота си. Зовеше с цялата си душа: „Аз съм се заклела да ти служа като твоя жрица, майко! Умолявам те да изпълниш волята си чрез мен — предавам се в твои ръце!“
Силата нахлу в нея — в тялото и душата й, изпълваше я, извисяваше я… Моргана вече не чувстваше ръцете на Рейвън, която я подкрепяше да стои права — докато се изпълваше със сила, както чашата се пълни с осветеното вино…
Моргана пристъпи напред — висока, величествена, осияна от божествено присъствие и видя как Патрициус отстъпи онемял. Не изпитваше страх, макар че знаеше — докосването на Светата утвар от непосветени носи смърт. В някакъв отдалечен ъгъл на съзнанието й изникна въпросът как Кевин е съумял да предпази епископа. Нима е предал и последната свещена тайна?
Сега разбра, че целият й досегашен живот е бил подготовка за този миг, в който Богинята слезе в нейното тяло и вдигна свещената чаша до устните.
После разправяха, че девица в бели одежди взела свещената чаша и обиколила с нея залата; други пък казваха, че вихър се извил в залата и се понесъл божественият звук на много арфи. Моргана помнеше само едно — когато вдигна в ръце чашата, тя засия като огромен скъпоценен камък, като рубин, като живо, трептящо сърце, чиито удари тя чувстваше с пръстите си… Моргана пристъпи към епископа и той падна на колене, а тя прошепна:
— Пий. Духът на Единосъщия е с нас…
Епископ Патрициус отпи от чашата, а Моргана се почуди какво ли вижда той в този миг. Но той остана зад нея, а тя продължи — самата чаша в ръцете й я водеше. Струваше й се, че около нея шумят огромни криле, вдъхваше прекрасно ухание, което не бе нито парфюм, нито тамян… По-късно някои казваха, че чашата станала невидима; други пък я били видели да сияе ослепително, като огромна звезда, та никой не можел да погледне право към нея… А после всеки в залата видял пред себе си отбрани храни, за всекиго — това, що най — обичал… Много пъти след това Моргана чу тази легенда и разбра, че бе държала в ръцете си свещеното котле на Сиридуен. Но за другите видения нямаше обяснение, а и не търсеше — такава бе волята на Богинята и нека тя се изпълни и сега, както винаги…
Когато застана пред Ланселет, Моргана го чу как шепне, изпълнен със страхопочитание:
— Ти ли си, майко? Или сънувам?
Моргана поднесе чашата към устните му с безкрайна нежност — днес тя въплъщаваше майката за всеки от тях. Дори Артур коленичи, когато застана пред него с чашата.
„Аз съм и Девата, и Майката — тази, която дава живот и отсъжда смърт. Този, който ме пренебрегва, за да призовава други имена, няма да бъде отминат от възмездието… Знайте, че аз съм навсякъде…“