От всички присъстващи в залата я разпозна само Нимю, която я гледаше с широко разтворени, удивени очи; да, Нимю също можеше да долови божественото присъствие, в каквато и да е форма.
— Ти също, дете мое — прошепна Моргана с болка в гласа и Нимю коленичи, за да отпие от чашата, а Моргана почувства, че душата й ликува — тук бе отмъщението, и си каза: „Да, това също е част от мен“.
Усети, че губи сили, но Рейвън я подкрепи… Рейвън беше до нея и й помагаше да държи чашата. Или само така й се струваше, а Рейвън си бе все още там, свита в ъгъла, и я подкрепяше със силата на съзнанието си, със силата, която изпълваше тях двете, докато самата Богиня държеше чашата? По-късно Моргана сама не можеше да разбере дали всъщност тя бе държала чашата или и това бе само привидност — част от вълшебството, което тя бе сътворила, за да слезе Богинята сред тях — вълшебството, което бе пленило всички на този ден… Не, може би все пак тя бе тази, която обиколи голямата зала с чашата в ръце и всички, мъже и жени, коленичеха и отпиваха от нея, обзети от дълбока почит, тя бе тази, която сякаш носеха невидими криле, чийто полъх се носеше из залата… Тогава пред нея се изпречи лицето на Мордред.
„Аз не съм твоя майка, а Майка на всичко живо на тази земя…“
Галахад бе пребледнял, изтръпнал от благоговение. Сигурно в негови очи свещената чаша съдържаше светата Христова кръв. Нима това има някакво значение? Един след друг пред нея се прекланяха Гарет, Гауейн, Лукън, Бедиуир, Паломидес, Кай… Всички до един — от най-старите рицари на Кръглата маса до най-младите, много от които Моргана не познаваше по лице. Стори и се, че витаят някъде в небесните сфери, между световете, и редом с тях вървяха всички, които ги бяха напуснали отдавна — те бяха пак заедно около Кръглата маса, за да приемат Свето причастие на този паметен ден — Екториус, Лот, загинал преди много, много години в битката при Маунт Бадон; младият Друстан, убит в пристъп на ревност от Марк; Лайънел; Борс; Балин и Балан, отново ръка за ръка, отново свързани от братска обич отвъд дверите на смъртта… Всички, които някога бяха заемали място на Кръглата маса — сега и преди, се събраха в този момент — извън времето, и над тях бдяха мъдрите очи на Талиезин. И тогава видя пред себе си Кевин, коленичил, и поднесе чашата и към неговите устни…
„Дори на теб прощавам всичко на този ден… Каквото и да ни очаква в бъдеще“.
Най-сетне Моргана поднесе чашата и към собствените си устни и отпи. Сладък бе вкусът на водата от Свещения извор — и сетне, когато видя, че всички са седнали отново, ядат и пият, тя също постави в устата си залък хляб — а той имаше вкусът на медените питки, които Игрейн печеше за нея — в отдавна отминалите години на детството й в Тинтагел.
И Моргана постави чашата обратно на олтара, където тя засия като звезда…
„Сега! Сега е моментът! Рейвън, магията! Върховното усилие, с което някога друидите скриха Авалон от външния свят… Сега трябва да изчезнат чашата, блюдото и копието — да напуснат завинаги света, да се върнат на сигурно място, в Авалон, та никога вече да не бъдат осквернени от докосването на смъртен човек! Никога вече няма да послужат и на нас, в свещения каменен кръг, защото вече са били на християнски олтар… Но няма да ги оставя в ръцете на тези, чийто Бог не приема друга истина, освен своята…“
Рейвън бе до нея, стиснала здраво ръката й, но имаше и някой друг, чувстваше докосването на други ръце, незнайно чии… За последен път прошумоляха големите криле над хората в залата, силен вятър се изви над тях — и после всичко изчезна, сякаш не е било. Силна слънчева светлина озари залата — и всички видяха, че олтарът е празен. Върху посмачканата бяла покривка нямаше нищо. Моргана видя ясно бледото, уплашено лице на епископ Патрициус.
— Бог бе сред нас — прошепна той, — днес пихме виното на живота от Светия Граал…
Гауейн скочи на крака.
— Кой открадна свещения съд? — извика той. — Видяхме го само покрит… Кълна се да тръгна на път, да го намеря и да го върна отново в този двор! Дванадесет месеца обричам да прекарам в търсене на Граала, за да го видят очите ми, но този път в пълния му блясък…
„Можеше да се очаква, че Гауейн ще е първи“, каза си Моргана, „винаги и навсякъде той първи е готов да се изправи срещу неизвестността!“ Но по този начин той подпомагаше несъзнателно нейните планове.
Стана Галахад, все така блед, силно развълнуван, сякаш обвит в сияние.
— Дванадесет месеца ли, сър Гауейн? Кълна се, че обричам целия си живот на търсенето на Светия Граал! Ако е необходимо, ще бродя цял живот, докато го видя ясно пред себе си!
Артур протегна ръка и понечи да проговори, но всички бяха изпаднали в трескаво състояние — говореха един през друг, викаха, всеки искаше по-скоро да положи обет и да тръгне по следите на Граала.