Успя да се разплаче. Докато сълзите се търкаляха по нежните й бузи, вътрешно триумфираше: „Мой е. Хванах го здраво в мрежите си…“
— Бих сторил всичко, всичко, което пожелаеш, за да те опазя от позор, да те защитя, да се чувстваш спокойна — поде Кевин. Треперещият му глас звънтеше от искреност.
— Знам, че мъжете обичат да се хвалят със завоеванията си — каза тя. — Откъде да знам, че няма да разкажеш на всички в Камелот, че се ползваш от благосклонността на една роднина на кралицата, и че тя е допуснала да отнемеш девствеността й?
— Вярвай ми, довери ми се, моля те! Какво да сторя? Какво доказателство да ти дам за искреността си? Нима не разбираш, че съм твой — твое е сърцето ми, тялото ми и душата ми са твои…
За миг тя дори се разгневи. „Не ми трябва прокълнатата ти душа“, простена нещо в нея. Беше така напрегната и искрено уплашена, че всеки момент можеше да се разплаче отново. Той отново я взе в прегръдките си и зашепна:
— Кажи кога! Кога ще бъдеш моя? Кажи ми как да те убедя, че те обичам повече от всичко на този свят?
Нимю се колебаеше.
— Не можеш да дойдеш при мен. Спя в една стая с още четири придворни дами на кралицата, и всеки мъж, който се опита да влезе при нас, би попаднал веднага в ръцете на стражата…
Той отново се наведе и прошепна, обсипвайки с целувки ръцете й:
— Никога не бих сторил нещо, с което да те опозоря, любимото ми момиче. Аз имам отделна стаичка — много е малка, кажи-речи, като за куче, но поне не я споделям с никого — никой от кралската свита не би желал да има обща стая с мен. Би ли се осмелила да дойдеш там с мен?
— Но сигурно можем да измислим нещо по-добро… — продължи да шепне Нимю Гласът й бе все така нежен и плах. „Да му се не види, не мога ли най-сетне да престана да се правя на невинна девственица и да предложа някакво място?!“
— Не мога да си представя, че ще бъдем на сигурно място, където и да е в замъка, а пък…
Тя стоеше права пред Кевин. Така, както бе седнал, гърдите й се опираха в лицето му. Той я обви с ръце и зарови лице в тялото й. Раменете му трепереха. После каза:
— Сега навън е топло, почти не вали… Ще се осмелиш ли да напуснеш замъка, да излезеш вън от стените му с мен, Нимю?
Тя се опита да направи тона си колкото е възможно по-невинен.
— Бих сторила всичко, за да остана насаме с теб, любов моя.
— Тогава… довечера?
— О — трепна тя плахо, — луната свети толкова силно! Почакай няколко дни… Тогава няма да има луна…
— Когато дойде тъмната луна… — сега Кевин потръпна на свой ред. Нимю почувства, че сега е опасният момент — точно сега внимателно оплетената риба можеше да се измъкне от мрежата и отново да заплува свободно. На Авалон жриците се оттегляха в усамотение, когато настъпеше времето на тъмната луна… Не биваше да се правят никакви заклинания… Но нали той не знаеше, че тя е живяла на Авалон?
Какво щеше да надделее — страхът му от проклятието или страстта му? Тя стоеше неподвижна — само пръстите й потрепнаха леко в ръката му. Кевин поде:
— Зловещи са безлунните нощи…
— Но аз се страхувам да не ме видят… Кралицата наистина ще се разгневи, ако узнае, че съм стигнала дотам да желая да споделя леглото ти… — Нимю се притисна малко по-близо до него. — На нас двамата няма да ни трябва луна, за да се виждаме…
Кевин не издържа. Притисна я здраво към себе си и зацелува жадно гърдите й. Сетне прошепна:
— Да бъде, както искаш ти, любов моя — все ми е едно тъмна ли е луната или не…
— Нали после ще ме отведеш някъде далеч от Камелот? Не искам да остана тук, опозорена…
— Където пожелаеш — каза той, кълна се… Ще се закълна и пред твоя Бог, ако поискаш.
Тя прошепна, свела глава към него, плъзгайки пръсти през къдриците му:
— Богът на християните не обича влюбените, не обича жените, които се поддават на страстта си и я споделят с мъжете… Закълни се в твоя Бог, Кевин, закълни се в змиите около китките си…
Той отвърна също шепнешком:
— Кълна се.
Когато произнесе клетвата, им се стори, че въздухът около тях се раздвижи.
„Заблудени човече! Та ти току-що се обрече на смъртта си!“ Нимю затрепери, но Кевин, все така скрил лице в диплите на роклята й, не чувстваше нищо, освен тялото й под устните си. Дъхът му я изгаряше през фината тъкан на дрехата. Тя му бе обещала любовта си и той най-сетне се осмели да разтвори роклята й и да обхване с ръце гърдите й. После прошепна едва чуто: