„Но аз също съм положила клетва. Такава е съдбата ни“.
Тя се облече, възседна коня си и двамата потеглиха мълчаливо по пътя към Авалон. Призори Моргана щеше да прати баржата, за да ги чака на езерния бряг.
Моргана се събуди от неспокойния си сън няколко часа преди зазоряване. Беше почувствала, че Нимю е изпълнила задачата си. Облече се мълчаливо, после събуди Ниниан и жриците, които им прислужваха. Всички тръгнаха бавно след нея надолу към брега, облечени в обичайните тъмни дрехи и кожени туники. Косите им бяха сплетени на една плитка, и на кръста на всяка висеше сърповидният ритуален нож. Спряха на брега и зачакаха в пълно мълчание. Най-отпред стояха Ниниан и Моргана. Когато небето бавно започна да порозовява от първата утринна светлина, Моргана отпрати със знак баржата и я проследи с очи, докато тя потъна в мъглите.
Продължиха да чакат. Светлината ставаше все по-ярка и в мига, когато се показа слънцето, баржата изплува от мъглите. Моргана видя ясно Нимю. Момичето стоеше на носа, високо, изправено като стрела, плътно увито в наметалото си, лицето й бе скрито от спуснатата качулка. В далечния край на баржата се виждаха неясните очертания на нещо като куп дрипи.
„Какво е сторила с него? Мъртъв ли е вече, или е само омагьосан?“ Моргана установи, че се надява Кевин наистина да е мъртъв, да е посегнал сам на живота си от ужас или отчаяние. Два пъти го бе нарекла в гнева си „предател на Авалон“, а третия път той наистина се бе оказал предател — провинението му бе неоспоримо. Беше изнесъл Свещените реликви от светилището. О, да, той си заслужаваше смъртта — заслужаваше дори тази ужасна смърт, която го очакваше сега. Моргана бе се съветвала с друидите и те до един бяха съгласни с нея — Кевин трябваше да умре със смъртта на предателите в дъбовата горичка — не му се полагаше бърза и милостива смърт. Такова страшно предателство Британия не помнеше — от времето, когато жрицата Ейлан се бе омъжила тайно за римския проконсул и бе почнала да прави лъжливи предсказания, за да попречи на хората от племената да се вдигнат на бунт срещу римското владичество. Ейлан бе умряла на кладата заедно с три други жрици — а при това деянието на Кевин не бе само предателство, но и богохулство — също както на времето Ейлан се бе осмелила да лъже в името на Богинята. Наказанието бе страшно, но справедливо.
Двама от гребците помогнаха на Мерлин да стъпи на краката си. Той бе полуоблечен, дрехите му бяха завързани нескопосно и едва прикриваха голотата му. Косата му беше разчорлена, лицето — лишено от всякакъв израз… Упоен ли беше, или това бяха последици от заклинанието? Опита се да върви сам, но без двете тояги, на които обикновено се подпираше, залитна веднага и затърси с ръка някаква опора. Нимю стоеше все така неподвижна, като статуя, без да погледне към него нито веднъж. Лицето й продължаваше да е скрито в гънките на спуснатата качулка, но с първите лъчи на слънцето тя я свали с рязък жест и в същия момент магията изгуби силата си. Когато слънчевият лъч докосна лицето на Кевин, той сякаш се събуди — Моргана видя разбиране, а после и ужас в очите му — беше осъзнал какво се е случило и къде се намира.
Видя погледа му, отправен към Нимю, видя го и как примигна, когато забеляза пристаналата баржа. Едва сега съзна, че е пленен и предаден, и сведе глава от ужас и срам.
„Сега знае не само какво е да си предател, но и какво е да бъдеш предаден“.
Моргана отново хвърли поглед към Нимю. Момичето бе мъртвешки бледо — по лицето му нямаше и капчица кръв. Дългите му коси бяха разпилени безредно, макар че явно се бе опитвала да ги сплете набързо. Сега Нимю гледаше към Кевин. Устните й затрепериха и тя бързо извърна очи.
„Тя също го е обичала; станала е жертва на собствената си магия. Трябваше да предвидя това“, мислеше Моргана, „трябваше да предположа, че такова властно заклинание не може да не се отрази на този, който го е направил“.
Нимю се поклони ниско, точно както го изискваше обичаят.
— Господарке и майко — каза тя с безжизнен глас. — Доведох предателя, който стана причина да бъдат осквернени нашите свещени реликви.
Моргана пристъпи напред и прегърна момичето, но то трепна и се отдръпна.
— Добре дошла отново сред нас, Нимю, сестро — и Моргана я целуна по мократа от сълзи буза. Чувстваше ужасното страдание, което разкъсваше тялото на Нимю. „О, Богиньо — и тя ли ще стане жертва на отмъщението ти? Ако е тъй, то сме откупили живота на Кевин на твърде висока цена!“