По-късно ги видя заедно в голямата зала — Моргоуз беше отпуснала доверчиво глава на рамото на Горлоис, видя и погледа на съпруга си. В нея се надигна ярост не толкова към момичето, колкото към Горлоис. Видя как смутено се разделиха, когато тя влезе в залата, а когато Горлоис излезе, тя загледа втренчено и укорително Моргоуз, докато момичето се изкиска притеснено и се вторачи в пода:
— Защо ме гледаш така, Игрейн? Да не би да се притесняваш, че Горлоис ме харесва повече от теб?
— Горлоис беше стар дори за мен — не ти ли се струва, че за теб е още по-стар? За него ти връщаш спомена за мен — такава, когато бях, когато ме видя за първи път — прекалено млада, за да мога да му откажа нещо или да се осмеля да погледна друг мъж. Вече не съм покорно момиче, а зряла жена със собствено мнение. Сигурно Горлоис мисли, че с теб ще му е по-лесно.
— В такъв случай — поде нахално Моргоуз — ти би трябвало да се стараеш да задоволяваш съпруга си, а не да се оплакваш, че друга жена може да му даде това, което ти не можеш.
Игрейн вдигна ръка да я удари, но се овладя с усилие на волята си. С цялата самодисциплина, на която беше способна, продължи:
— Вярваш ли, че за мен има значение кого вкарва Горлоис в леглото си? Убедена съм, че се наслаждава на достатъчно уличници, просто не бих искала собствената ми сестра да е една от тях. Нямам нужда от неговите прегръдки и ако те мразех, с радост бих те предоставила на него. Но ти си прекалено млада, както аз бях на времето. Горлоис е християнин — ако спи с теб и ти направи дете, ще се чувства задължен да те омъжи на бърза ръка за когото и да било от свитата си — стига да се намери някой, който би приел стока на втора ръка. Римляните не разсъждават като нашия народ, Моргоуз. Горлоис може да е луд по теб, но няма да ме остави и да вземе теб за съпруга, повярвай ми. Сред нашия народ девствеността няма особено голяма стойност — една жена с доказана плодовитост, с утроба, набъбнала от дете, винаги е желана съпруга. Но при християните не е така, вярвай ми. В техните очи ще си опозорена. Мъжът, който се остави да бъде убеден да те вземе, ще те кара да страдаш през целия си живот, защото детето, което ще родиш, няма да е плод на неговото семе. Наистина ли желаеш такъв живот, Моргоуз, ти, която можеш да се омъжиш за крал? Нима ще провалиш живота си, сестро, просто напук на мен?
Моргоуз беше пребледняла.
— Нямах представа… — прошепна тя. — О, не. Не искам да бъда опозорена, Игрейн. Прости ми.
Игрейн я целуна и й подаде сребърното си огледало и кехлибарената огърлица. Моргоуз я изгледа удивено.
— Но те са ти били подарени от Горлоис…
— Заклех се никога повече да не нося нещо, подарено ми от него — отвърна Игрейн. Те са твои, за да се харесаш на краля, когото Мерлин видя в твоето бъдеще, сестро. Но трябва да се запазиш чиста, докато той дойде при теб.
— Не се тревожи — усмихна се отново Моргоуз.
Игрейн се зарадва, че се сети да й припомни предсказанието, което щеше да събуди амбициите й. Моргоуз беше студена и пресметлива — никога нямаше да се остави чувствата или някое внезапно хрумване да я подведат. Наблюдавайки я, за момент й се прииска също да е била родена без способността да обича.
„Да можех да бъда задоволена от Горлоис — или пък да се стремя хладнокръвно — така както би направила Моргоуз — да се отърва от него и да стана кралица редом с Утър!“
Горлоис остана в Тинтагел само четири дни и Игрейн се зарадва, когато той потегли отново. Остави дузина войници в замъка, и преди да тръгне, я повика при себе си.
— Ти и детето сте на сигурно място тук. Охраняват ви добре — започна сухо. — Тръгвам, за да събера под знамената си корнуолците срещу нападенията на ирландци и саксонци — или срещу Утър, ако посмее да дойде и се опита да вземе това, което не му принадлежи — било то жена или замък.
Игрейн сви устни, изстинала от отчаяние.
— Мисля, че Утър има достатъчно работа в собствените си земи, за да заеме с такова нещо — отвърна тя.
— Дай Боже — поде Горлоис. — Достатъчно врагове имаме и без него. Все пак бих искал да опита, за да му покажа, че Корнуол не е негов — той е убеден, че всичко, което пожелае, му принадлежи.
Игрейн не отговори. Горлоис потегли с хората си, а тя, останала сама, се зае да подрежда дома си, да възстанови старата близост с дъщеря си, да се опита да си върне приятелството на сестра си.
Но мисълта за Утър никога не я напускаше, колкото и да се затрупваше с домакински задължения. Всъщност не я преследваше дори споменът за този Утър, когото бе срещала в кралския двор, в църквата и в онази овощна градина — импулсивен, с несръчно, грубовато, почти момчешко поведение. Този Утър, върховният съмодържец, Пендрагон — Великият дракон, даже малко я плашеше. Мислеше си, че се бои от него така, както на времето се плашеше от Горлоис. Когато мислеше за Утър като за мъж, за целувките му, за прегръдките и за всичко останало, което би могъл да поиска от нея, на моменти усещаше как в нея всичко се топи от нежност — така, както се беше почувствала в онзи сън. Понякога обаче я обземаше панически страх и тя си спомняше как се беше чувствала на сутринта след сватбата си — едно изнасилено дете, вледенено от ужас. Мисълта за консумацията на брака й се струваше ужасяваща и гротескна, също както на времето.