Той се усмихна. Едва сега Моргана забеляза следите от преживените мъки — от скръб и да, дори от лудост — в очите му.
— Знаеш ли, братовчедке, аз не знаех, че идвам насам. Паметта вече ми изневерява. Имаше време, когато бях съвсем обезумял, Моргана. Захвърлих снаряжението и дрехите си и заживях като диво животно в горите. А после се случи и друго — прекарах дълго време, сам не зная колко, в някаква тъмница.
— Видях те — прошепна тя в отговор. — Видях те да лежиш в тъмница, но не можех да си обясня защо си там.
— Аз също така и не разбрах до ден-днешен — каза Ланселет. — Много малко помня от това време, и си мисля, че забравата в този случай е Божа благословия. Не бих искал да си спомня какво се е случило с мен. Знаеш ли, това не ми беше за първи път — и на времето, докато бях женен за Илейн, имаше моменти, когато не съзнавах какво върша…
— Но сега си вече добре — каза тя бързо — Ела да закусим заедно, братовчеде — още е много рано. После ще ми разкажеш всичко.
Ланселет я последва, и Моргана го заведе в жилището си. Освен жриците, които й прислужваха, тук от години насам не бе влизал друг човек. Тази сутрин имаше прясна риба от езерото и Моргана му я поднесе сама.
— Чудесна е — каза Ланселет и започна да се храни като умиращ от глад. Моргана се зачуди кога ли се е сетил да яде за последен път. Но къдравата му коса, вече съвсем посивяла, бе грижливо сресана както винаги, побелялата му брада — равно подрязана, а наметалото, макар и изтрито от носене, беше съвсем чисто и добре изчеткано. Ланселет проследи изпитателния й поглед и се разсмя.
— На времето не бих използвал това наметало дори вместо седло — каза той. — Не зная къде загубих наметалото си, бронята и меча — или са ме обрали, докато съм странствал, или съм ги захвърлил в пристъп на лудост. Помня само как един ден чух някой да произнася името ми — беше от братството на Кръглата маса, струва ми се, Ламорак, макар че имам съвсем неясен спомен. Човекът потегли обратно още на другия ден, а аз бях много слаб, за да го последвам, но започнах да си припомням кой съм. Тогава ми дадоха дреха, да се облека, и ме допуснаха да се храня на масата, вместо да ми носят остатъци в дървена копанка, както преди… — смехът му бе нервен, гласът му трепереше.
— Дори когато не съм знаел кой съм, проклетата ми сила не ме е била изоставила. Предполагам, че съм сторил нещо някому. Губи ми се почти цяла година… Помня само откъслечни мигове, и знам как през цялото време, когато си припомних името, се стараех никой да не разбере, че съм Ланселет, за да не посрамя рицарите на Артур…
Той замълча, но и без да разказва повече, Моргана можеше да предположи колко е страдал.
— И тъй, постепенно се възстанових достатъчно, че да мога да пътувам, а Ламорак беше оставил пари, за да ми дадат дрехи и кон. Но остатъкът от тази година за мен е потънал в мрак…
Той взе парче хляб и започна да обира остатъците от рибата в чинията си. Моргана попита:
— А какво става със свещената ви мисия?
— Какво ли? И аз не знам кой знае колко — отвърна той, — но чувах тук и там какво говорят хората, докато пътувах насам. Гауейн се върнал първи в Камелот.
Моргана се усмихна.
— Той никога не се е отличавал с особена последователност.
— Освен по отношение на Артур — напомни Ланселет. — Продължава да му е по-верен от куче. А по пътя насам срещнах и Гарет.
— Милият Гарет — възкликна Моргана. — Той е най-добрият от синовете на Моргоуз! Разказа ли ти нещо?
— Каза, че му се явило видение — поде бавно Ланселет. — Прозрял, че трябва да се върне незабавно в Камелот, за да служи на своя крал и на земята си, вместо да се щура насам — натам по следите на някакви химери. Разговаряхме дълго и той се опита да ме убеди да престана да търся Граала и да се върна с него в кралския двор.
— Чудя се как не е успял да те убеди — отбеляза Моргана. Ланселет се усмихна.
— Аз също се чудя на себе си, братовчедке. Но все пак му обещах да се върна колкото е възможно по-скоро. — Той стана изведнъж сериозен. — Гарет ми разказа, че Мордред сега е неотстъпно до Артур. Когато отказах да се върна веднага в двора, Гарет ми каза, че най-доброто, което бих могъл да сторя за Артур, било да намеря Галахад и да му кажа да се прибира незабавно. Каза още, че няма вяра на Мордред, и го безпокояло голямото влияние, което имал над Артур… Съжалявам, че говоря така за сина ти, Моргана.
Моргана отвърна:
— На времето Мордред ми каза, че Галахад няма да доживее да наследи трона на Артур… Но същевременно се закле пред мен, и то с клетва, която според мен не би посмял да наруши, че той няма да има пръст в смъртта на братовчед си.