— Да. Дори и тях.
Така следващата стъпка, от която толкова се боеше, вече й се стори проста.
Тази нощ лежа будна между детето и Моргоуз, опитвайки се да реши какво точно да направи. Дали да не избяга и да разчита на прозрение, което да осени Утър и той да я намери? Почти веднага отхвърли тази мисъл. Да изпрати Моргоуз някъде навън от замъка, а преди това да й заръча тайно да избяга в Авалон и да занесе вестта, че я държат тук против волята й? Не; това очевидно кажи-речи всеки го знаеше и по пазарите се пееха песни за съдбата й; сестра й сама би дошла при нея, ако можеше да помогне. А сърцето й постоянно се свиваше от съмнения и отчаяние… Може би прозрението й е било неистинско? Може би, след като не бе проявила веднага готовност да изостави всичко заради Утър, сестра й и Мерлин са променили плановете си? Може би са намерили друга жена за Утър, друга, която ще допринесе за спасението на Британия — нали, когато върховната жрица се разболееше на голям празник, избираха друга да я замести?
Едва призори, когато небето вече просветляваше, тя се унесе в тежък сън. В съня си, тъкмо когато вече бе изгубила надежда, намери отговор на въпросите си. Сякаш някакъв глас й каза: „Отпрати момичето и малкото дете — днес трябва да бъдеш сама, и ще узнаеш какво трябва да сториш“.
Денят обещаваше да бъде слънчев и ведър. Когато закусиха с козе сирене и прясно изпечен хляб, Моргоуз хвърли поглед към ширналото се море и каза:
— Омръзна ми да стоим все вътре — едва вчера бях на пазара ми стана ясно колко ужасно се отегчавам вкъщи!
— Вземи тогава Моргана със себе си и излезте някъде за цял ден, но вземете и овчарките със себе си — рече Игрейн. — Моргана също ще се радва, сигурна съм.
Тя уви късове хляб и месо за всички; Моргана сякаш отиваше на празник. Игрейн ги изпрати, надявайки се, че сега ще може за малко да се измъкне от зоркото наблюдение на отец Колумба — макар че беше се подчинил на волята й и не се появяваше пред нея, тя знаеше, че никога не я изпуска от очи. По-късно сутринта докато Игрейн тъчеше, отец Колумба се появи и започна:
— Господарке…
— Игрейн не вдигна очи.
— Предупредих те да не се мяркаш пред мен, свещенико. Оплачи се от мен на Горлоис, когато си дойде, но не смей да ме заговаряш.
— Един от хората на Горлоис е паднал лошо от висока скала. Другарите му от стражата мислят, че умира, и ме викат при него. Но ти не бива да се безпокоиш — ще те пазят добре.
Игрейн отлично знаеше това — беше й идвало на ума да опита да избяга, ако успее по някакъв начин да се отърве от свещеника. Пък и да избягаше, къде щеше да иде? Тази част от страната беше владение на съпруга й и никой нямаше да подслони жена, преследвана от гнева му. Всъщност никога не беше преценявала сериозно възможността просто да избяга.
— Върви и дано те вземе дяволът, та да не те видя никога вече — беше отговорът й. После обърна гръб на свещеника.
— Ако се осмелиш да ме проклинаш, жено…
— Защо да си хабя дъха да те кълна? С радост мога да ти пожелая най-краткия път към вашия рай, и дано присъствието ти там да е по-приятно на вашия Бог, отколкото на мен.
Като го видя да заминава на дребното си магаре по пътя, свързващ замъка със сушата, Игрейн вече знаеше със сигурност защо й беше необходимо неговото отсъствие. Посвоему той също беше посветен в мистерии, макар и не в тези, които бяха познати на нея. Бързо щеше да разбере какво се готви да извърши тя и можеше да се опита да й попречи. Игрейн отиде в стаята на Моргоуз и намери сребърното огледало. След това слезе към кухненските помещения, за да заръча на прислужниците да напалят огън в покоите й. Те я загледаха учудено, защото денят беше топъл, но тя повтори заповедта си, като че ли беше нещо напълно естествено. После си взе още някои неща — сол, масло, хляб и малко шише с вино — жените сигурно мислеха, че това ще е обяда й, затова тя си взе и парче сирене, за да прикрие истинските си намерения. Щеше да го хвърли на чайките.
Отвън, в градината, намери цъфнала лавандула, откъсна и няколко клонки с плодове от шипка. Отряза и клони от хвойна и лешник. Те също имаха своето символично значение. Когато се прибра в стаята си, дръпна резето и свали дрехите си. Застана гола и трепереща пред огъня. Никога не беше правила такова нещо и знаеше, че Вивиан не би го одобрила — не познаващите добре магическата наука можеха да си причинят големи вреди, ако се опитват въпреки това да я практикуват. Но Игрейн знаеше, че с нещата, които е събрала, има начин да предизвика виденията дори да не беше природно надарена с такава способност.
Тя хвърли хвойна в огъня и щом пламъците лумнаха, завърза лешниковото клонче на челото си. Постави плодовете от шипка и цветовете от лавандула пред огъня, докосна гърдите си със солта и маслото, отхапа малко от хляба и отпи глътка от виното, след това постави с треперещи ръце огледалото така, че пламъците да се отразяват в него и поля повърхността му с чиста дъждовна вода от бъчвата, където жените я събираха, за да мият с нея косите си. После зашепна: