— Много войска има там, господарке — въздъхна старицата. — По пътищата на Севера се сбират и саксонци; битка е имало там. Бил се е Утър под драконовото знаме. Казват, че саксонците се падали на север от неговите войски, а херцогът на Корнуол е вдигнал своите хора против него от юг. Навсякъде бушува войната, дори Свещеният остров не е пощаден…
Игрейн попита:
— От Свещения остров ли идваш?
— Да, господарке. Замръкнах около езерата и изгубих пътя. Свещениците дадоха сух хляб и рекоха да отида на литургия и да се изповядам, но какви грехове може да има стара жена като мен? Отдавна свърших с греховете, отдавна са простени и забравени, забравила съм дори разкаянието за тях — тя се изкиска с тънкия си старчески гласец. Игрейн си помисли, че не й е останал и много ум, а и малкото останал не е съвсем наред. Явно съзнанието й беше помрачено от тежкия живот, странстванията и самотата. Старицата продължаваше:
— Колко ли може да греши старият човек, ако е и беден? Единствено да се съмнява в Божията доброта, но ако Бог не разбира защо мислим така, не е толкова мъдър, колкото твърдят свещениците, хе, хе, хе… не ми се слушаше литургия, а и вътре в тяхната църква бе по-студено, отколкото навън, та се залутах из мъглите, и видях лодката, и тя някак ме откара до Свещения остров, и там Езерната господарка нареди на дамите си да ме затоплят и нахранят, също както и ти, хе, хе, хе…
— Виждала си Дамата от Езерото? — Игрейн се наведе напред и се взря в лицето на жената. — О, кажи ми какво става с нея, моля те, тя ми е сестра…
— Да, тъй каза и тя, че сестра й била жена на Корнуолския херцог, стига да бил жив, а не била много сигурна в това, хе, хе, хе… Да, да, прати ме с вест при теб, затуй потеглих насам, през тресавищата и скалите, които нараниха горките ми крака, хе, хе, хе… какво ли ми каза? Горката аз, не мога вече нищо да помня. Дали не изгубих вестта някъде в мъглите около Свещения остров — знаеш, свещениците казват, че няма Свещен остров, че никога вече няма да го има, че Бог наредил той да потъне в морето и че ако си мисля, че са ме подслонили там, това е само сатанинска измама, плод на магията на вещиците…
Тя спря да говори, стоеше изгърбена и само се кискаше. Игрейн изчака малко. Накрая попита:
— Разкажи ми за Господарката на Авалон. Наистина ли я видя?
— О, да, видях я. Тя не е като теб, прилича на фея, тъмна и дребничка… — очите на жената проблеснаха и се проясниха. — Сега си спомням какво трябваше да ти предам. Рече така — кажи на сестра ми Игрейн да не забравя сънищата и да не губи надежда, пък аз се разсмях, хе, хе, хе, — каква полза от сънища, те са за вас, дамите от замъците, не са за хора като нас, дето странстват по пътищата из мъглата… А, рече и друго: кажи й, че по жътва родих хубав син, че се съвзех след раждането много по-бързо, отколкото можех да се надявам и че дадох на момчето името Галахад.
Игрейн въздъхна облекчено. Значи Вивиан, противно на всички очаквания, бе преживяла раждането.
Старата амбулантна търговка продължаваше:
— Каза също, хе, хе, хе, че момчето било кралски син, и било редно един кралски син да служи на друг… Говори ли ти това нещо, лейди? На мен ми се струва, че пак са дрънканици за сънища и лунни сенки, хе, хе, хе… — и тя се заля от кикот, свита в дрипите си, протегнала сухите си ръце към топлината на огъня.
Но Игрейн знаеше какво означава тази вест. „Един кралски син трябва да служи на друг кралски син“. Значи Вивиан наистина бе родила син от крал Бан от Долна Британия след голямата церемония на Женитбата със Земята. И ако беше вярно пророчеството, което произнесоха двамата с Мерлин, Игрейн щеше да роди син на Утър, Велик самодържец на Британия. Единият щеше да служи на другия. За момент й се стори, че ще избухне в истеричен кикот също като старицата. „Булката още не е легнала в брачното легло, а вече почнаха да уреждат съдбините на синовете!“