8
В навечерието на зимното слънцестоене времето се обърна и омекна. Снегът се топеше през целия ден, капеха капчуци, кални вади течаха по пътищата, а над морето и в двора на замъка се стелеше лека мъгла. Когато някой заговореше шепнещото ехо на гласа му дълго отекваше в мъглата. В ранния следобед дори слънцето проби за малко облаците — тогава Игрейн излезе на двора за първи път, откакто се беше разболяла. Чувстваше се вече съвсем здрава, само нервничеше, както впрочем и всички останали, от липсата на новини от външния свят.
Утър се беше заклел, че ще дойде при нея в този ден, отбелязващ средата на зимата. Как щеше да успее да премине армията на Горлоис, която беше разположена между неговите войски и замъка? През целия ден Игрейн бе мълчалива и разсеяна. Дори се сопна на Моргана, защото детето тичаше наоколо като диво животинче, пуснато на свобода, преливащо от щастие след дългите месеци, през които зимният студ ги бе превърнал в затворници.
„Нямам право да се държа грубо с детето, защото мислите ми непрекъснато са заети с човека, когото обичам!“ Игрейн се ядоса на себе си. Повика Моргана и я целуна. Докато докосваше с устни меката бузка на детето, я прониза хлад — нали с непозволена магия тя самата бе предупредила любимия си, че Горлоис му готви засада и по този начин може би бе причинила смъртта на бащата на собственото си дете!
Не, не беше така. Горлоис бе изменил на своя върховен повелител. Независимо от това, което Игрейн бе направила, Горлоис беше белязан от смъртта, а с предателството си беше я заслужил. Освен ако не беше затвърдил измяната и с убийството на човека, комуто покойният крал, Амброзиус, бе поверил защитата на цяла Британия.
Дойде отец Колумба, за да настоява Игрейн да забрани на прислугата да кладе обичайните огньове, около които се веселяха на този ден.
— Ти самата трябва да им дадеш пример, като дойдеш на тазнощната литургия! — настоя отец Колумба. — Много време има, господарке, откак за последен път си се причестила.
— Бях болна — отвърна безразлично Игрейн, — пък и си спомням, че ти самия ми даде последно причастие, когато бях на легло. Може и да съм сънувала — много неща ми се присъниха тогава.
— Да, и много от тях не би трябвало да се присънват на една искрена християнка — отвърна отецът. — Единствено заради господаря те причестих, лейди, въпреки че не беше в състояние да се изповядаш и да приемеш достойно светите дарове.
— О, знам отлично, че не си го направил заради мен — усмихна се накриво Игрейн.
— Не съм аз този, който би поставил ограничения пред Божията милост — рече отец Колумба, а тя довърши наум това, което отецът бе оставил недоизказано. Бе прегрешил заради Горлоис, който по някакви неясни причини държеше на тази жена, и щеше да предостави на Бог правото да я накаже, както със сигурност щеше да се случи…
Накрая Игрейн все пак се съгласи да присъства на литургията. Колкото и малко да й харесваше новата религия, покойният Амброзиус беше християнин. Християнството беше религията на цивилизованите народи по британските земи и без съмнение щеше да се утвърждава все повече. Утър щеше да се подчини на волята на народа, независимо от личните му религиозни възгледи. Всъщност тя никога не бе имала възможността да разбере как той преценява нещата по съвест. Дали някога щеше да разбере? Беше се заклел, че ще дойде в средата на зимата. Тя сведе очи и се опита да следи литургията.
Беше се смрачило и Игрейн разговаряше с жените си в кухнята, когато чу, че настава суматоха около моста, свързващ замъка с твърдата земя. Чу се тропот на копита, после някой извика нещо в двора на замъка. Тя свали ниско качулката на наметалото си и изтича навън. Моргоуз затича след нея. На портата стояха няколко души, увити в наметала като тези, които носеха хората на Горлоис, но стражите им бяха преградили пътя с дългите си копия.
— Господарят Горлоис изрично нареди — никой освен него самия няма право да влиза в замъка.
Напред се изстъпи един от новодошлите, който изведнъж се стори на всички с гигантски ръст.
— Аз съм Мерлин Британски — гласът му заехтя като камбана в мъглата. — Отстъпи, човече, нима ще се осмелиш да ми застанеш на пътя?
Стражите инстинктивно се дръпнаха, но тогава напред пристъпи отец Колумба и го възпря със заповеднически жест.
— Аз ще застана на пътя ти. Моят господар, херцогът на Корнуол, забрани достъпа до замъка най-вече на теб, стари магьоснико.
Войниците зяпаха, а Игрейн, макар че се вбеси от глупостта му, изпита и известно уважение към него. Малко бяха тези, които биха се осмелили да се противопоставят на Мерлин.