Игрейн го остави да я притисне към себе си. На глас каза:
— Аз направих своя избор.
— Чаках толкова дълго… — Утър шепнеше и я придърпваше така, че тя притисна колене към неговите. Пръстите му проследяваха чертите на лицето й. — Бях започнал да се страхувам, че този момент никога няма да дойде. А сега ти не искаш да ме погледнеш нежно, да ми говориш за любовта си. Игрейн, Игрейн, да не би да съм сънувал, че ме обичаш, че ме желаеш? Може би трябваше да ти оставя твоя покой?
Игрейн беше разтърсена от ледени тръпки. Когато отговори, тя също шепнеше:
— Не, не — ако е било сън, аз също съм го сънувала.
Повдигна лице към него, без да знае какво повече да каже, какво да стори. Не се страхуваше от него така, както от Горлоис, но сега, когато бе настъпил дългоочакваният момент, я обзе внезапна паника и тя се запита как е могла да стигне дотук. Той все още я държеше в прегръдките си. Постави я на коленете си. Тя се остави на ръцете му, които галеха полека гърба й. Главата й почиваше на гърдите му.
Утър беше обхванал тясната й китка с голямата си ръка.
— Нямах представа, че всъщност си толкова крехка — каза той. — Ти си висока и в представите ми винаги си била едра, царствена жена. А всъщност си толкова нежна, че бих могъл да те пречупя в ръцете си — костите ти са фини като на птиче. — Пръстите му отново се сключиха около китката й. — И си толкова млада.
— Не чак толкова — разсмя се Игрейн. — Женена съм от пет години и имам дъщеря.
— Струваш ми се прекалено млада, за да бъдеш майка — отвърна Утър. — Малкото момиченце, което видях долу, дъщеря ти ли е?
— Да, дъщеря ми, Моргана — каза Игрейн. Изведнъж осъзна, че той е не по-малко притеснен от нея и отлага. Инстинктивно прецени, че през тридесет и няколко годишния си живот той бе имал опит единствено с леки жени — връзката с почтена жена от неговите собствени среди бе нещо ново за Утър. Болезнено й се прииска да знаеше как точно трябва да постъпи.
Продължи да отлага. Плъзна едната си ръка по татуираните змии, които се увиваха около китките му.
— Не ги бях виждала преди…
— Не, не си — отвърна той. — Поставиха ми ги на церемонията по посвещаване на Драконовия остров. Исках да си там с мен, кралице моя — прошепна той и вдигна лицето й с ръце, за да я целуне по устните.
— Не искам да те плаша — прошепна той — но съм мечтал за този миг, толкова дълго, толкова безкрайно дълго…
Трепереща, тя се остави на целувките му, и някакво непознато усещане се събуди в тялото й. Никога не се бе чувствала така с Горлоис… щом си помисли това, отново изпита страх. Това, което ставаше между нея и Горлоис, беше по-скоро нещо, което той правеше с нея — без никакво участие от нейна страна. В случаите тя просто се бе научила да реагира като пасивен наблюдател. Винаги си оставаше тя, Игрейн. Сега, под целувките на Утър, усети, че не може да наблюдава безучастно, че никога вече няма да бъде същата като преди. Тази мисъл я ужаси. Въпреки това съзнанието, че той я желае, караше кръвта да пулсира бясно в жилите й. Ръката й стисна змията, която се увиваше около ръката му.
— Видях змиите насън… мислех, че всичко ще остане само сън…
Той кимна.
— И аз ги бях виждал в сънищата си преди. Имам чувството, че съм сънувал такива змии и на твоите ръце… — той взе тънките й китки и плъзна пръсти по тях. — Само че те бяха златни…
Игрейн усети, че настръхва. Значи не е било обикновен сън, а пророческо видение, изпратено от Страната на Истината.
— Не мога да си спомня целия сън — продължи Утър, загледан някъде над рамото й. — Знам само, че стояхме един до друг сред някаква голяма равнина, в кръг от големи изправени камъни… Какво означава това, Игрейн — че имаме еднакви сънища?
Тя почувства как нещо се надига в гърлото й, сякаш щеше да се разплаче каза:
— Може би означава просто, че сме обречени един на друг, кралю… господарю… любов моя.
— Кралице моя… любов моя — очите му срещнаха нейните с неизказан въпрос. — Времето на сънищата мина, Игрейн.
Той посегна към косата й и започна да вади иглите, с които беше повдигната. Пусна дългите къдрици да падат свободно по бродираната яка на дрехата й и по неговото лице, треперещите му пръсти се плъзнаха по тях. Той стана, без да я изпуска от ръцете си. Никога досега Игрейн не бе се замисляла колко е силен. Прекоси стаята с две крачки и я постави на леглото. Коленичи до него и отново я целуна.
— Кралице моя — шепнеше Утър. — Исках да те коронясат заедно с мен на церемонията по посвещаването… Някои ритуали не бива да стават достояние на никой християнин; но Древният народ, който е живял по тези места много преди римляните да дойдат, никога не би ме приел за крал, ако не изпълнех тези ритуали. Да, дълъг път изминах дотук, а част от него, сигурен съм, не се намираше във видимия свят.