— Приготви всичко необходимо за заминаване, потегляме в зори — каза й тя.
— Кажи на ученичката ми да се приготви да изпълни ритуала по пълнолуние. Преди да е изминал и ден, аз трябва да бъда в Керлиън. Прати някого да съобщи това и на Мерлин.
10
Пътуваха предимно в ранните часове на деня — около пладне се скриваха из шубраците по пътя и потегляха наново привечер. За сега в тази част от страната цареше мир — войната бушуваше далеч на изток. Но и преди избухването на войната се случваше банди от мародери — северняци или саксонци да нападат селата или по-отдалечени извънградски къщи. Тръгнеха ли на далечен път, вземаха всички предпазни мерки, ако нямаха въоръжена охрана, и не се доверяваха на случайно срещнати пътници.
Вивиан беше почти убедена, че ще намери двора на Утър опустял, че ще са останали само жените и децата, както и тези мъже, които по една или друга причина не можеха да се сражават. Но още отдалече видя, че знамето с дракона се вее на крепостните стени — значи кралят беше в крепостта. Тя сви устни — Утър не обичаше друидите от Свещения остров и не им се доверяваше. Въпреки че Вивиан бе направила всичко по силите си, за да постави този човек на трона, защото той бе най-способният от военачалниците в тази страна. Значи сега се налагаше да намери начин да обединят усилията си. Поне не беше толкова краен в изповядването на християнската вяра, че да се посвети на унищожаване на другите религии. „По-добре е“, мислеше си Вивиан, „на престола да седи безбожник, отколкото религиозен фанатик“.
От последния път, когато бе посетила столицата на Утър, крепостните стени бяха издигнати още по-високо. По тях стояха часови, които им извикаха да кажат кои са и откъде идват. Вивиан беше предупредила свитата си да не казва нито една от титлите й. Трябваше просто да, кажат, че пристига сестрата на кралицата. Не беше моментът да ги кара да се прекланят пред нея в качеството й на Повелителка на Авалон; сегашната й мисия изискваше възможно най-голяма бързина.
Преведоха ги през обраслата с трева ограда, покрай гледки, обичайни за вътрешността на затворена крепост. Наблизо се чуваха удари на чук върху наковалня — сигурно работеше ковач или оръжейник. Пастирки, облечени в груби кожени туники, прибираха овцете от паша. Вивиан разбра, че крепостта се готви за обсада, и повдигна вежди.
Само няколко години я деляха от мига, в който Игрейн дотича да посрещне нея и Мерлин в двора на Тинтагел. А сега един важен, богато облечен шамбелан, еднорък (очевидно ветеран от войската на Утър) я посрещна с тържествен поклон и я поведе към една от стаите високо горе в замъка.
— Съжалявам, лейди — каза шамбеланът — но при нас не е много просторно. Ще трябва да споделяш стаята с две от придворните на кралицата.
— За мен ще бъде чест — отвърна сериозно Вивиан.
— Ще ти изпратя прислужница. Трябва само да поискаш каквото ти е необходимо и веднага ще го получиш.
— Нужна ми е само малко вода за миене — отвърна Вивиан, — а също така искам да знам кога ще мога да видя сестра си.
— Господарке, убеден съм, че кралицата ще те приеме в подходящо време…
— Да не би в двора на Утър да има церемониал като при цезарите, а? Слушай, добри човече, аз съм Повелителката на Авалон и не съм свикнала да ме карат да чакам. Ако пък Игрейн е станала чак толкова важна, настоявам да пратите при мен лейди Моргана колкото е възможно по-бързо!
Едноръкият ветеран трепна и отстъпи, а когато заговори отново, гласът му не звучеше формално като преди, а много по-човешки.
— Господарке, сигурен съм, че кралицата ще те приеме веднага и с радост, но ти пристигаш в тежък и тревожен момент. Тази сутрин младият принц Гуидиън падна от кон — забранено беше да му дават да язди. Сега кралицата не иска да се отдели дори за миг от постелята му.
— В името на Богинята, значи съм закъсняла! — промърмори на себе си Вивиан. После каза на висок глас:
— Веднага ме заведи при тях. Веща съм в лечителството и съм повече от сигурна, че Игрейн би ме повикала веднага, ако знаеше, че съм тук.
Шамбеланът се поклони и рече:
— Оттук, господарке.
Докато вървеше подир него, Вивиан осъзна, че не е свалила наметката и мъжките кожени панталони, които носеше за езда. А пък имаше намерение да представи Авалон в цялото му достолепие! Е, имаше по-важни неща.
Пред вратата шамбеланът се поколеба.
— Да вляза без разрешение при кралицата би ми струвало главата. Тя не позволява дори на своите дами да влизат, за да й носят храна и вода… Вивиан бутна тежката врата и влезе. Вътре цареше мъртвешко мълчание. Стаята неприятно й напомни на гробница. Игрейн, бледа и отслабнала, с коси, и с омачкан воал, беше коленичила неподвижно, като каменна фигура, до леглото. До нея стоеше изправен свещеник, облечен в черни одежди, който четеше под носа си молитви. Макар че Вивиан се движеше безшумно, Игрейн я чу.