— Как смеете… — започна тя с гневен шепот, но изведнъж се прекъсна. — Вивиан! Сигурно Господ те праща!
— Знаех, че имаш нужда от мен — каза Вивиан. Моментът беше неподходящ за споменаване на вълшебства и видения.
— Не, Игрейн, плачът няма да помогне — допълни тя. — Остави ме да го видя и да преценя колко сериозно е положението му.
— Придворният лекар на краля…
— … е най-вероятно стар глупак, който не признава никакво друго лекарство, освен с настойки от кози тор — довърши спокойно Вивиан. — Лекувала съм такива рани, докато ти беше още в пелени, Игрейн. Нека видя детето.
Беше Виждала сина на Утър само веднъж, и то за кратко; тогава беше тригодишен и изглеждаше като всяко друго русо и синеоко дете на тази възраст. Но сега бе станал необичайно висок за възрастта си, със слаби, но мускулести ръце и крака, изподраскани от къпинаците като при всяко момче на неговите години. Вивиан отметна завивката и заразглежда големите синини по тялото му.
— Плюе ли кръв?
— Не, съвсем никак. Тази кръв по устата му е от един избит зъб, но той и без това се клатеше.
Да, Вивиан и сама виждаше прехапаната устна и дупката между зъбите. Синкавата подутина на слепоочието беше по-сериозна и тя за момент изтръпна от страх. Нима всички техни планове щяха да свършат така?
Тя опипа главата на момчето с тънките си пръсти. Видя как той потръпна, когато докосна посинялото слепоочие — това беше възможно най-благоприятният признак! Ако имаше вътрешен кръвоизлив в черепа, досега щеше да е изпаднал в толкова дълбока кома, че не би могъл да почувства никаква болка. Вивиан пресегна и го ощипа много силно по бедрото. Детето изхленчи.
— Причиняваш му болка! — извика Игрейн.
— Не — отвърна сестра й. — Опитвам се да установя ще живее ли или не. Можеш да ми вярваш, че ще оживее. — Тя потупа нежно детската буза и очите момчето се отвориха за миг.
— Подай ми свещта — каза Вивиан и започна да движи бавно пламъка пред очите на детето. То проследи движението му за момент, преди отново да отпусна клепачи с болезнено стенание.
Вивиан се изправи.
— Внимавай да лежи неподвижно и не му давай нищо освен вода и супа. Никаква твърда храна в продължение на ден-два. Не му накисвай хляба във вино — само в супа или мляко. След три дни пак ще тича наоколо.
— Ти откъде знаеш? — запита свещеникът.
— Защото съм обучена лечителка, откъде другаде?
— Не си ли магьосница от Острова на вещиците?
Вивиан се разсмя тихо.
— О, не, отче. Аз съм жена, която е прекарала живота си в изучаване на светите завети, също като теб. Бог в своята милост ме е дарил със способността да церя болни.
Помисли си, че много лесно може да обърне техния начин на изразяване в своя полза — ако нему това не беше ясно, Вивиан знаеше, че Бог, комуто и двамата се кланяха, бе толкова велик, че не би могъл да споделя дребнавите свещенически предразсъдъци.
— Игрейн, налага се да разговаряме. Ела с мен…
— Трябва да съм тук, когато той се събуди, нали ще ме повика!
— Глупости. Нека дойде бавачката му. Става дума за нещо извънредно.
Игрейн й хвърли ядовит поглед, но после се обърна към една от жените и каза:
— Нека Изота дойде, за да стои до него.
После сподири Вивиан, очевидно все още ядосана.
— Как се случи това, Игрейн?
— И аз не знам — разправяха ми, че се опитал да язди жребеца на баща си. Толкова съм объркана — помня само, че го внесоха като мъртъв…
— Можеш да благодариш единствено на късмета си, че не е наистина мъртъв — отбеляза рязко Вивиан. — Така ли пази Утър живота на единствения си син?
— Не ме упреквай, Вивиан — толкова исках да му родя и други синове!
Гласът на Игрейн затрепери, но тя продължи:
— Сигурно съм наказана като прелюбодейка, щом не мога да родя на Утър други синове…
— Полудя ли, Игрейн? — избухна Вивиан, но след това се възпря. Не беше права да сипе укори по сестра си тъкмо когато тя бе толкова изтощена от бдение край леглото на болното си дете. — Дойдох тук, защото почувствах, че опасност надвисва над теб или детето. Но за това ще поговорим по-късно. Повикай жените си и ги накарай да те преоблекат. Откога не си яла? — попита тя с разбиране.
— Не помня точно — мисля, че снощи хапнах малко хляб и пих вино…
— Повикай тогава придворните си и се нахрани — каза нетърпеливо Вивиан. — Още не съм свалила пътните си дрехи и съм потънала в прах от ездата. Отивам да се измия и да се облека, както подобава на една дама, когато нощува под покрив. Ще говорим след това.