Очите на Моргана се разшириха, като разбра какво има предвид леля й. Наблюдавайки я, Вивиан продължи:
— Опитай се да си спомниш, Моргана. Имало ли е други случаи, в които той се е разминавал на косъм със смъртта?
Моргана отвърна колебливо:
— Ами беше тежко болен от лятната треска, но от нея боледуваха почти всички деца миналата година. Утър казваше, че не е трябвало да му разрешават да играе с децата на овчарите. Мисля, че се беше заразил от тях — а четири от тях умряха. А после и онзи случай, когато се беше отровил…
— Бил се отровил ли?
— Изота се кълне — а аз бих гарантирала с живота си за нейната честност, господарке — че сложила само полезни билки в супата му. Но той повръщаше така, като че ли беше ял отровни гъби. Как би могло да стане това? Изота отлично разпознава ядливите гъби, а и не е стара и зрението й е добро. — Моргана загледа Вивиан втренчено. — Лейди Вивиан, нима смяташ, че има хора, които искат да отнемат живота на брат ми?
Вивиан привлече момичето близо до себе си.
— Дойдох тук, защото получих предупреждение, че нещата стоят така. Досега нямах време да разуча откъде идва опасността. Все още ли имаш видения, Моргана? Последния път, когато разговаряхме, ти каза…
Момичето се изчерви и загледа върховете на обувките си.
— Ти ми каза да не говоря за това, а Игрейн казва, че би трябвало да насоча мислите си към реалността, а не да се занимавам с фантазии, затова се опитвах…
— Игрейн е права за едно — за тези неща не бива да се говори пред простосмъртните — рече Вивиан. — Но с мен винаги можеш да разговаряш свободно, вярвай ми. Моето ясновидство ми позволява да виждам само предсказания, пряко свързани със сигурността на Свещения остров и съхранението на Авалон. Но синът на Утър е твой едноутробен брат и поради кръвната ви връзка ти можеш винаги да го следиш с вътрешното си зрение, ще можеш и да разбереш кой се опитва да предизвика смъртта му. Боговете са ми свидетели, Утър има достатъчно врагове.
— Но аз не знам как да ползвам дарбата си.
— Ще ти покажа, ако искаш — каза Вивиан. Момичето я загледа с изопнато от страх лице.
— Утър забрани да се практикуват вълшебства в двора му.
— Утър не е мой господар — каза полека Вивиан — пък и никой не може да заповядва на съвестта на другиго. Наистина ли мислиш, че ако се опиташ да разкриеш дали някой иска смъртта на брат ти, ще обидиш Бога?
Моргана отвърна неуверено:
— Не, не мисля, че това е нещо лошо.
Тя спря, преглътна и най-накрая каза:
— Освен това не вярвам, че ти би ме накарала да извърша нещо нередно, лельо.
Внезапна болка сви сърцето на Вивиан. С какво бе заслужила това сляпо доверие? Желаеше с цялото си сърце това дребничко момиче да й беше родна дъщеря, която тя трябваше да посвети на Свещения остров, но не бе успяла да роди. Въпреки че рискува с последното, късно раждане, което едва не я уби, явно й беше писано да ражда само синове. Очевидно Моргана беше наследницата, която Богинята й пращаше — беше нейна кръвна роднина и имаше ясновидска дарба, а освен това й се доверяваше изцяло. И в този момент момичето се взираше доверчиво в лицето й. Вивиан установи, че й е трудно да проговори.
„А ще мога ли да бъда и безмилостна към това дете, когато се налага? Ще мога ли да я обуча, без да й спестя нищо, или обичта ми към нея ще ме накара да не прилагам цялата строгост, която е необходима за възпитанието на една бъдеща Върховна жрица? Имам ли правото да използвам нейната любов към мен, която не заслужавам, за да я поставя в нозете на Богинята?“
С желязната дисциплина, на която беше обучена, Вивиан си наложи да изчака, докато се успокои. Когато заговори, гласът й беше ясен и напълно спокоен.
— Да бъде тогава. Донеси ми сребърно или бронзово блюдо, съвсем чисто, излъскано с пясък. Напълни го с прясна дъждовна вода, но не с вода от кладенеца. Внимавай, след като го напълниш не бива да размениш нито дума с когото и да било, докато ми го донесеш.
Тя приседна до огъня и зачака спокойно, докато Моргана най-сетне се върна.
— Наложи се да го лъскам сама — обясни тя. Блюдото, което носеше, бе излъскано наистина до блясък, и пълно до ръба с бистра вода.
— Сега разпусни косите си, Моргана.
Момичето я загледа учудено, но Вивиан каза с тих и строг глас:
— Не бива да задаваш никакви въпроси.
Моргана измъкна кокалената игла, която придържаше косите й, и кичурите се разпиляха по раменете й — тъмни, твърди и абсолютно прави.
— Сега, ако носиш някакви накити, свали всичко и ги остави някъде по-надалеч от блюдото.
Моргана измъкна двете позлатени пръстенчета, които носеше, и разкопча брошката, с която бе прикрепила връхната си дреха. Освободена от брошката, дрехата се смъкна около раменете й. Вивиан мълчаливо й помогна да я свали съвсем. Моргана остана само по долната си туника. Вивиан свали една малка торбичка, която носеше завързана на врата си. Извади от нея шепа сушени билки, които веднага изпълниха с тежкия си, сладникав аромат стаята. Тя поръси съвсем малко от тях във водата, а след това каза с нисък, безцветен глас: