— Този път няма да умре. Имам опит с раните на главата. А нараняванията по тялото не са засегнали белите дробове. След ден-два ще тича наоколо.
Чертите на Утър малко се отпуснаха.
— Само да разбера кой е отвързал онази кобила… а детето би трябвало да напердаша хубаво за това, че въпреки забраната ми, е яздило Тъндър!
— Не би имало смисъл. Той вече си е платил за своята прибързаност. Сигурна съм, че си е научил урока — каза Вивиан. — Но ти би трябвало да осигуриш сериозна охрана на сина си.
— Не мога да го пазя ден и нощ — лицето на Утър отново доби измъчено изражение. — Толкова често съм на поход, а пък голямо момче като него не може да се върже за полата на бавачката си! И преди този случай пак едва не го изгубихме…
— Моргана ми каза.
— Лош късмет, лош късмет. Когато човек има само един син, зависи всеки миг от капризите на съдбата — рече Утър. — Но аз забравям изискванията на учтивостта, снахо. Заповядай, седни до мен и сподели вечерята ми, ако желаеш. Зная, Игрейн копнее да те повика, и й бях разрешил да прати вестоносец, но ти пристигна по-бързо, отколкото бихме могли да се надяваме — да не би да е вярно което разправят хората — че вещиците от Свещения остров могат да летят?
Вивиан се изкиска тихичко.
— Де да можех! Не бих съсипала два чифта хубави обувки в тази кал. Уви народът на Авалон, дори и самият Мерлин, ходят и яздят по тази земя като всеки простосмъртен.
Тя си взе парче пшеничен хляб и малко масло от дървената съдинка.
— Ти, който носиш змиите на ръцете си, би трябвало да знаеш малко повече, а не да повтаряш тези стари измишльотини. Между мен и Игрейн има кръвна връзка — ние сме едноутробни сестри, и аз винаги мога да почувствам кога тя има нужда от мен.
Утър сви устни.
— Достатъчно работа съм си имал със сънища и вълшебства. Не искам никога вече да имам вземане-даване с такива неща.
Това накара Вивиан да млъкне, каквато беше и целта му. Тя разреши на един прислужник да й сипе осолено овнешко, и поведе учтив разговор за пресния зеленчук — първият през този сезон. Когато привърши скромната си вечеря бутна ножа си настрана и каза:
— Както и да съм дошла тук, Утър, това беше късмет и знак, който означава, че боговете бдят над детето, защото животът му е безценен.
— Не знам още колко трябва да понасям този късмет — отвърна Утър със стегнато гърло. — Ако наистина си вълшебница, снахо, бих те помолил да дадеш на Игрейн нещо против безплодие. Когато се оженихме, мислех, че тя ще има много деца, тъй като вече бе родила дъщеря на стария Горлоис, но се роди едно, и то още преди шест години.
„Писано е да имаш само един син“. Вивиан не каза гласно нищо такова на Утър. Само отбеляза:
— Ще говоря с Игрейн, за да се убедя, че няма някаква болест, която да й пречи да зачене.
— Но тя зачева! Само че не може да износи плода и помята още на първия или втория месец. Единственото дете, което износи и роди, умря от загуба на кръв още при прерязваното на пъпната връв. — Утър допълни мрачно:
— То беше уродливо, та може би така стана по-добре. Но ако можеш да й дадеш нещо, та да роди здраво дете — не съм убеден, че вярвам на тези неща, но съм готов да се хвана и за сламка!
— Няма такива магии — каза откровено Вивиан, изпълнена с искрено съжаление към него. — Аз не съм Великата Богиня, та да решавам кой да има и кой да няма, пък и да можех, не бих се възползвала от това. Нямам право да вървя против съдбата. Нима и твоят свещеник не ти казва същото?
— О, да, отец Колумба все говори за примирение, за приемане на волята Божия. Но той няма задачата да управлява кралство, което ще потъне в хаос, ако аз умра без престолонаследник — каза Утър. — Не мога да повярвам, че това е Божията воля!
— Никой от нас не може да знае Божията воля — каза Вивиан. — Нито ти, нито аз, нито дори отец Колумба. Но едно ми се струва сигурно, и то без да ползвам никакви магии и вълшебства — трябва да бдиш над живота на малкия, защото той е определен да наследи трона.
Утър отново сви устни.
— Дано Бог ни готви по-добра съдба — рече той. — Ако детето ни загине, ще страдам заради Игрейн, а и заради себе си, защото то е хубаво и многообещаващо момче. Но той не бива да наследи престола на Британски самодържец. Цялото кралство знае, че той е заченат, когато Игрейн все още е била законна съпруга на Горлоис. Роди се цяла луна по-рано, отколкото би трябвало, за да бъде мой законен син. Вярно, беше дребничък, и понякога утробата изхвърля бебетата преждевременно, но не мога да разправям това поотделно на всеки човек в кралството, след като всички броят месеците до рождението му, нали? Когато порасне, той ще е Корнуолски херцог, но не мога да се надявам да ме наследи на трона. Дори ако не умре, преди да възмъжее, а с този негов късмет това е малко вероятно.