— Но той прилича на теб — каза Вивиан. — Нали не мислиш, че всички в този двор са слепи?
— А какво ще кажеш за хората, които не са стъпили в този двор? Не, аз трябва да имам наследник, около чието раждане да няма съмнения. Игрейн трябва да ми роди син.
— Е, дано даде бог да стане и това — каза Вивиан, — но не забравяй, че не можеш да наложиш волята си на Бога, а и не можеш да си позволиш да загубиш Гуидиън. Защо не го пратиш на отглеждане другаде, например в Тинтагел? Това е толкова далече, и ако го повериш на най-верния си васал, изпращането му там ще убеди всички, че той действително е син на Корнуолския херцог и ти нямаш намерение да го правиш свой наследник. Тогава може би ще престанат да заговорничат срещу него.
Утър се намръщи.
— Животът му ще бъде в безопасност едва когато Игрейн ми роди втори син — като той, — дори ако го пратя чак в Рим, или в страната на готите!
— Като се вземат предвид рисковете на такова пътешествие, това не би било разумно — съгласи се Вивиан. — Имам и друго предложение. Дай го на мен, да го отгледаме в Авалон. Никой не може да припари там освен посветените, които служат на Свещения остров. Най-малкият ми син вече е на седем години, но той скоро ще замине при крал Бан от Долна Британия, за да бъде възпитан както подобава на син на благородник. Бан има и други синове, тъй че Галахад няма да го наследи, но той го признава за син, дал му е земи и имения, и иска той да бъде в двора му, за да бъде възпитан като воин. На Авалон твоят син ще научи всичко, което трябва да знае за историята на нашата страна… и за съдбата на Британия. Утър, нито един от враговете ти няма представа къде е Авалон, и детето ще бъде в пълна безопасност.
— Да, там би бил на сигурно място. Но не е възможно да ти го дам по съвсем практични причини. Синът ми трябва да бъде възпитан като християнин; църквата е много мощна. Никога не биха го приели за крал…
— Доколкото си спомням, ти каза, че той не може да те наследи на трона — отбеляза сухо Вивиан.
— Е, не можем да пренебрегнем и такава възможност — каза отчаяно Утър, — ако Игрейн не роди друг син. Но ако той отрасне сред друидите и научи техните вълшебства — нали свещениците веднага ще кажат, че е тръгнал по пътя на злото.
— Аз зла ли съм според теб, Утър? А Мерлин, и той ли е такъв? — Вивиан загледа вторачено и Утър отклони поглед.
— Не, разбира се, че не.
— Тогава защо не искаш да повериш сина на Игрейн на неговата и моята мъдрост?
— Защото аз също се боя от вълшебствата на Авалон — отвърна накрая Утър. Докосна нервно татуираните змии на ръцете си. — На онзи остров видях неща, които биха накарали всеки вярващ християнин да пребледнее — а докато синът ми порасне, Британия ще е изцяло християнска. Кралят няма да има нужда от тези неща.
Вивиан усети, че ще избухне.
„Глупако, нали точно аз и Мерлин те възкачихме на този престол, а не твоите християнски попове и епископи!“ Но се възпря да изрече нещо на глас — нямаше смисъл да се кара с Утър.
— Стори тъй, както повелява собствената ти съвест, Утър. Но те умолявам да го изпратиш някъде за отглеждане, и да запазиш мястото, което избереш в тайна. Заяви публично, че го пращаш да бъде възпитаван скромно, а не сред ласкатели като принц в двора на баща си — това е нещо обичайно. Остави ги да мислят, че заминава за Долна Британия, защото в двора на Бан има братовчеди. Но ти го прати при някой от по-бедните си васали, някой от най-верните на Амброзиус — може би Уриенс или Екториус — някой, който не е прочут, но може да му се вярва.
Утър кимна бавно.
— Раздялата с детето ще причини на Игрейн голяма мъка — каза той, принцовете действително подлежат на такова възпитание, което да ги подготви за бъдещето. Трябва да бъдат приучавани на военна дисциплина. Дори на теб снахо, няма да кажа къде възнамерявам да го пратя.
Вивиан се усмихна на себе си и си каза: „Нима наистина смяташ, че може да запазиш тайната си от мен, Утър, ако наистина пожелая да я узная?“ прекалено беше тактична, за да му го каже на глас.
— И за друго искам да те моля, зетко — каза тя вместо това. — Дай ми Моргана да я отгледам в Авалон.
Утър се втренчи в нея за миг, после поклати глава.