— Невъзможно.
— Кажи ми, Пендрагон, какво е невъзможно за един върховен владетел?
— Има само две възможни съдби за Моргана — рече Утър. — Или трябва да се омъжи за човек, който ми е напълно верен, или да постъпи в манастир, ако не мога да намеря такъв верен и необходим съюзник. Не желая в кралството да се плоди семето на Корнуол.
— Не ми се вижда достатъчно набожна, за да стане добра монахиня.
Утър сви рамене.
— Със зестрата, която й давам, ще я вземат във всеки манастир.
Сега вече Вивиан се разгневи. Загледа Утър втренчено и каза:
— Вярваш ли, че ще запазиш това кралство, ако нямаш племената на своя страна, Утър? Тях не ги е грижа за Христос и за твоята вяра. Те гледат към Авалон, и когато тези змии — тя протегна пръст и докосна татуираните му ръце. Той се отдръпна нервно, но тя продължи — когато тези змии бяха поставени на ръцете ти, те дадоха клетва да се подчиняват на Големия дракон. Ако Авалон ти откаже подкрепата си — колкото високо те въздигнахме, кралю Утър, толкова ниско можем да те низвергнем.
— Това са думи, лейди. Можеш ли в действителност да изпълниш заканата си? — отвърна Утър. — Нима би сторила това заради едно момиче, което при това е дъщеря на покойния Корнуол?
— Опитай и ще видим — тя го гледаше, без да мигне. Този път Утър не отклони погледа си — и той беше много ядосан, така че устоя, а тя си помисли: „Богиньо! Ако бях с десет години по-млада, как бихме управлявали — този мъж и аз!“ През целия си живот бе познала само един-двама мъже, които имаха сила, равна на нейната. Но Утър бе достоен противник. Така и трябваше, щом той бе избраникът, който трябваше да задържи кралството в неговата цялост, докато посочения от съдбата крал достигне мъжка зрелост. Тя нямаше право да рискува бъдещето на страната дори за Моргана. Но си помисли, че ще успее да го вразуми.
— Чуй ме, Утър. Момичето е наследило ясновидската дарба; родена е със съдбата си. Няма начин да избегнеш невидимото, то ще я съпровожда, където и да я пратиш. Ако се занимава необучена с тези неща, хората ще я нарочат за вещица, ще я мразят и презират. Такава ли трябва да бъде съдбата на една принцеса от твоя двор?
— Нима се съмняваш в способността на Игрейн да възпита дъщеря си тъй, както подобава на една ревностна християнка? Пък и в края на краищата, зад манастирските стени тя не би могла да навреди никому.
— Не! — Вивиан произнесе това толкова високо, че някои от насядалите долу в залата се обърнаха и я загледаха. — Утър, това дете е родено за жрица. Зад манастирските стени тя ще залинее като някое момиче от дивите племена, поставено в клетка. Би ли осъдил дъщерята на Игрейн на смърт или доживотни страдания? Наистина вярвам — аз разговарях с нея — че тя би се самоубила на такова място.
Тя усети, че този аргумент подейства, и побърза да затвърди позициите си.
— Има природна дарба. Остави я да бъде обучена правилно. Утър, нали не мислиш, че тя е особено щастлива тук, или пък че е такова украшение за двора, та не би искал да я пуснеш?
Утър бавно поклати глава.
— Постарах се да я заобичам заради Игрейн. Но тя… тя ме плаши — призна той. — Помня, че Моргоуз я дразнеше, и й казваше, че е от народа на феите, ако не знаех произхода й, бих помислил, че е точно така.
Вивиан се усмихна мрачно.
— Така е. Тя прилича на мен и на майка ни. Манастирът и църковните камбани не означават нищо за нея.
— Но как да отнема на Игрейн двете деца едновременно? — запита отчаяно Утър. Думите му събудиха във Вивиан същата болка, примесена с чувство вина, но тя поклати глава.
— Игрейн също е от рода на жриците. Тя ще се покори на съдбата си, ако ти, Утър, приемеш своята. Ако пък се боиш от гнева на придворния си свещеник — тя го изгледа проницателно и позна по очите му, че е налучкала истината — тогава никому не казвай къде си я пратил. Разказвай, ако щеш, че си я пратил на обучение в манастир. Тя е прекалено трезва и мъдра за нравите в кралския двор, не я бива за дребни флиртове и женски клюки. Ако Игрейн е убедена, че децата са на сигурно място и се чувстват добре, че растат, за да посрещнат собствените си съдби, тя ще се примири, щом има теб.
Утър склони глава.
— Да бъде — каза той. — Ще дам момчето за осиновяване на моя най-верен и същевременно най-незначителен васал — но как да го изпратя дотам, без да бъде познат? Нима опасността няма да го последва?
— Той може да замине скришом, а можем да ползваме и вълшебството, с което навремето ти влезе в Тинтагел — отвърна Вивиан. — На мен не вярваш, имаш ли доверие на Мерлин?
— Нему бих поверил и живота си — отвърна Утър. — Нека Мерлин отведе момчето. А после нека Моргана замине за Авалон.