Моргана усети как коленете й омекват от изпитаното облекчение. Жените изправени пред нея, със странните си дрехи и сини татуировки, я плашеха много повече от всички придворни на Утър, взети заедно. Забеляза как Вивиан ги освободи с жест, и жриците — сигурно бяха такива — си тръгнаха. Вивиан й протегна ръка и Моргана я пое. Пръстите на леля й бяха хладни и докосването им й вдъхна увереност.
Сега Вивиан отново беше лелята, която познаваше от години, но същевременно си оставаше и внушителната фигура, чието заклинание спусна мъглите над езерото. Още веднъж Моргана понечи да се прекръсти и се зачуди дали, ако го стори, всичко около нея ще изчезне — отец Колумба твърдеше, че знакът на кръста прогонва всякакви вълшебства и демонски дела.
Но не се прекръсти; разбра, че никога вече няма да го направи — този свят бе останал зад нея завинаги.
На края на близката ябълкова горичка, между две току-що разцъфтели дървета, имаше малка къщичка. Стените й бяха от преплетени клони, измазани с глина. Вътре гореше огън. На вратата стоеше млада жена, облечена като останалите — в тъмна рокля и кожена туника. Тя ги приветства с поклон, но не продума.
— Не бива да я заговаряш — каза Вивиан на Моргана. — В момента изпълнява обет за мълчание. Жрица е от четири години. Името й е Рейвън.
Рейвън помогна все така мълчаливо на Вивиан да свали връхните си дрехи и калните, изтъркани обувки; по даден от Вивиан знак стори същото и за Моргана. Донесе им вода за миене, а по-късно и храна — овесен хляб и сушено месо. За пиене имаше само студена вода, но вкусът й беше великолепен. Моргана никога не беше пила такава вода.
— Това е вода от Свещения извор — поясни Вивиан. — Тук не пием нищо друго. Тази вода ни помага да виждаме по-ясно в бъдещето. Медът е от нашите кошери, а що се отнася до месото, яж и му се наслаждавай, защото занапред няма да ядеш месо години наред. На жриците не е позволено да ядат месо, докато трае периодът на обучение.
— Защо, господарке? — Моргана установи, че не може да се обърне към нея с „лельо“, Споменът за богоподобната фигура, която призоваваше мъглите, беше оставил неизличим отпечатък в душата й. — Нередно ли е да се яде месо?
— Съвсем не. Ще дойде ден и ти ще можеш да ядеш всичко, което пожелаеш. Работата е там, че безмесното хранене изостря ума, а това ще ти е необходимо, докато се учиш как да владееш ясновидската си дарба и да контролираш магическата си сила така, че те да не се обърнат срещу теб. Подобно на друидите през ранния период на обучението им, и нашите жрици ядат само хляб и плодове, а рядко и риба, уловена в езерото. Както ти казах, пият вода само от Извора.
Моргана се осмели да отбележи:
— Но ти пиеше вино в Керлиън, господарке.
— Разбира се. Ти също ще можеш да пиеш вино, когато научиш кое е подходящо за ядене и пиене, и кога трябва да се лишаваш от тези неща — отвърна рязко Вивиан. Моргана замълча и се зае с хляба и меда. Въпреки че беше гладна те сякаш засядаха в гърлото й.
— Нахрани ли се? — попита Вивиан. — Добре, нека Рейвън отнесе блюдата, а ти трябва да поспиш, дете. Но преди това нека поседим при огъня и да поговорим. Утре Рейвън ще те отведе в Дома на Девиците и ти няма да ме видиш повече, освен по време на ритуалите. Така ще бъде, докато бъдеш обучена достатъчно. Ти ще можеш да се редуваш заедно с по-възрастните жрици — да идваш в къщата ми и да я поддържаш в ред. Тогава ще можеш и да спиш тук, когато дойде твоят ред. Но е възможно по същото време да изпълняваш и обет за мълчание. Няма да можеш нито да заговаряш с някого, нито да отговаряш на въпроси. Но тази вечер си само моя племенница. Не си положила клетва да служиш на Богинята, затова можеш да ме питаш за всичко, което те интересува.
Тя протегна ръка към Моргана, и момичето дойде и седна до нея на пейката пред огъня. Вивиан се поизвърна и каза:
— Би ли освободила косите ми, Моргана? Рейвън сигурно си е легнала и не бих искала да я будя.
Моргана измъкна гравираната кокалена игла от косите на по-възрастната жена и те се разпиляха като вълни — дълги и тъмни. На слепоочието си Вивиан имаше един бял кичур. Тя въздъхна и протегна крака към огъня.
— Добре е да си отново у дома — прекалено много пътувах през последните години — каза тя, — а пък не съм вече млада, че това да ми доставя удоволствие.
— Ти каза, че мога да ти задавам въпроси — започна плахо Моргана. — Кажи ми тогава, защо някои от жените имат татуиран полумесец между веждите, а други — не?
— Синият полумесец означава, че жената, която го носи, се е заклела да служи на Богинята и да положи живота и смъртта си в нейна служба. Тези, които само се обучават на ясновидство, не дават такава клетва.