— А аз?
— Ще решиш сама — отвърна Вивиан. — Богинята ще ти даде знак дали желае да протегне ръка към теб. Само християните ползват манастирите като място, на което могат да се отърват от нежеланите си дъщери или от вдовиците.
— Но как ще разбера дали Богинята иска да й служа? Вивиан се усмихна в мрака.
— Когато тя те повика, ти не може да не чуеш гласа й. Чуеш ли този повик, няма да има място на този свят, където да се скриеш от нейния глас.
Моргана се зачуди, но не посмя да попита Вивиан дали тя е положила такава клетва. „Но разбира се! Нали тя е Върховна жрица и господарка на Авалон!“
— Да, положих такава клетва — рече Вивиан с обичайния си маниер да отговаря на непроизнесени въпроси. — Белегът се е изтрил с годините. Ако погледнеш по-отблизо, можеш да видиш част от него в корените на косите ми — ето тук.
— Да, наистина. Какво означава да се обречеш на Богинята, господарке? Коя е Богинята? Веднъж питах отец Колумба има ли Бог и други имена, а той рече: не, само в името на Исус Христос можем да намерим спасение, но… — тя замълча и допълни смутено — Всъщност много малко разбирам от тези неща.
— Съзнанието, че не знаеш нищо, е начало на познанието — отвърна Вивиан. — Така, когато започнеш да учиш, няма да ти се наложи да забравяш нещата, които си си въобразявала, че знаеш. Бог има много имена, но е вездесъщ и един; когато се молиш на Дева Мария, майката на Исус, ти се молиш, без да го съзнаваш, на Майката на мирозданието, под едно от всичките й имена. Богът на свещениците и великият Бог на друидите са едно: затуй и Мерлин често заема място сред християните в съвета на краля — те не го съзнават, но той знае, че Бог е един.
— Мама каза, че вашата майка е била жрица преди теб…
— Вярно, но роднинството няма решаваща роля. Важно е по-скоро това, че унаследих ясновидската дарба. На Богинята се обрекох по свободна воля, тя не призова майка ти, нито пък Моргоуз. Затуй изпратих майка ти за жена на Горлоис и после я събрах с Утър, а Моргоуз оставих да се омъжи по волята на краля. Бракът на Игрейн е в служба на Богинята; над Моргоуз тя няма власт.
— А обречените на Богинята жрици никога ли не встъпват в брак?
— Обикновено не. Те не се обричат завинаги на един мъж, освен при Големия брачен ритуал, когато жрици и жреци се сливат, символизирайки сливането на Бога и Богинята. Родените от този ритуал деца не принадлежат на никой смъртен мъж. Считат ги за деца на Богинята. Но това е Мистерия и ти ще я разбереш, когато му дойде времето. Така съм била родена аз, затова и нямам земен баща.
Моргана я загледа вторачено и прошепна:
— Нима искаш да кажеш, че — че майка ти е те е заченала от Бог?
— Не, разбира се, че не. Кръвен баща ми е някой жрец, но той е бил само въплъщение на великия Бог. Сигурно майка ми дори не е знаела името на жреца, а и не е имало никакво значение. В момента, когато Бог се е въплътил в него, неговата личност е била нещо странично и незнайно.
Вивиан се замисли. Моргана разбра, че си припомня странни неща. Стори и се, че сенките на огъня чертаят странни образи по стените — една мъжка фигура с рога… Тя потръпна и се уви по-плътно в наметалото.
— Умори ли се, дете? Би трябвало вече да спиш…
Но любопитството на Моргана я накара отново да се разсъни.
— Ти в Авалон ли си родена?
— Да, но бях дадена за отглеждане на острова на друидите — той се намира сред много други острови далеч на север. А когато пораснах и станах жена, разбрах, че в жилите ми тече кръвта на призвана жрица — както и в твоите, дете — и Богинята ме повика да й служа.
Гласът й звучеше тъй, сякаш се носеше отдалече. Тя стана и впи поглед в цепениците.
— Опитвам се да си спомня колко години изминаха, откакто една възрастна жрица ме доведе тук. Луната беше по на юг, защото беше по жътва. Наближаваха мрачните дни на Самхаин, времето на умиращата година. Настъпи люта зима, дори в Авалон. Нощем чувахме воя на вълците, а снегът беше дълбок. Никой не можеше да си пробие път през бушуващите снежни бури, и ние гладувахме. Кърмачетата умираха, защото млякото на майките пресъхваше от глад. Тогава езерото замръзна, и ни донесоха храна с шейни… Бях момиче тогава, дори гърдите ми не бяха пораснали, а сега съм стара жена, старица… Много години минаха оттогава, дете мое.
Моргана почувства, че ръката на Вивиан трепери. Тя я стисна здраво, след малко Вивиан привлече момичето към себе си и го прегърна.
— Толкова много луни, празниците по Еньовден… а сега ми се струва, че Самхаин настъпва веднага след като празнуваме Белтейн — за по-кратко време, отколкото се изпълваше луната, докато бях млада. Ти също ще стоиш тук, пред огъня и ще остарееш като мен, освен ако Великата майка не е предвидила друга съдба за теб… Ах, Моргана, Моргана, трябваше да те оставя при майка ти…