И мъглите се стопиха, и пред мен отново изплува познатият бряг, на който пристигнах заедно с Езерната господарка преди седем години, и аз стъпих на родна земя. Тогава заплаках също тъй, както когато за първи път пристигнах като уплашено дете. Тогава Богинята сама постави знака на младата луна на челото ми… Но това е мистерия и аз нямам право да говоря за нея. Тези, които са почувствали на челото си целувката на Сиридуен, знаят за какво говоря.
На втората пролет, след като бях освободена от обета си за мълчание, Галахад, който вече се бе сражавал срещу саксонците под знамената на баща си, Бан от Долна Британия, пристигна в Авалон.
12.
Преминалите определени нива на обучение жрици се редуваха да прислужват на Повелителката на Езерото, а по това време тя бе много заета с приготовления на приближаващия празник на лятното слънцестоене. Затова една от жриците спеше в малката, измазана с глина къща, за да бъде постоянно на нейно разположение. Беше толкова рано, че слънцето още се криеше в мъглите на хоризонта, когато Вивиан стана и отиде в стаята до своята, където спеше жрицата прислужница, и внимателно я събуди.
Жената седна в леглото и наметна кожената си туника над роклята, в която спеше.
— Кажи на лодкарите да се приготвят. После повикай племенницата ми Моргана. Тя ще ми помогне да се облека.
След няколко минути Моргана почтително спря на прага на малката стая, където Вивиан коленичеше пред огнището, опитвайки се да запали огън. Моргана не издаде звук; след деветгодишно обучение тя се движеше, както и всички останали жрици — стъпките й бяха безшумни, дори въздухът около нея не се раздвижваше. След всички тези години тя познаваше отлично и нравите на жриците, тъй че не се учуди, когато Вивиан се извърна веднага, щом тя застана на вратата, и каза:
— Влез, Моргана.
Противно на обичая си обаче Вивиан не покани племенницата си да седне, а я остави да стои права, и я загледа изпитателно. Моргана не беше висока; никога нямаше да стане по-висока от ръста, който бе достигнала през тези години на Авалон — ще рече само около инч по-висока от Езерната дама. Тъмната й коса бе сплетена на плитка, която падаше на гърба й, вързана с връв от дивечова кожа. Носеше тъмносиня рокля и отгоре кожена туника, както всички жрици. Синият полумесец просветваше с мрачен блясък на челото й. Въпреки привидната й безличност, която Моргана умело си придаваше, сливайки се с останалите жени, Вивиан беше забелязала блясъка в очите й, с който отговаряше на собствения й хладен поглед. Знаеше, че въпреки деликатната фигура, със силата на вълшебството си Моргана можеше да изглежда висока и внушителна в очите на околните. Възрастта й вече бе неопределима, и Вивиан вярваше, че когато косите й започнат да побеляват, тя ще изглежда почти така, както и сега.
За миг тя си помисли с облекчение: „Не, не е красива“, после се зачуди защо това й се струва от значение. Без съмнение Моргана, като всяка млада жена, пък дори посветила се в служба на Богинята, би предпочела да бъде красива и сигурно невзрачният й външен вид я караше да се чувства нещастна. Вивиан продължи вътрешния си монолог, усмихвайки се накриво: „Като станеш на моите години, няма да има никакво значение хубава ли си или не — всички ще те смятат за красавица, защото ще можеш да ги принудиш да те виждат така. Пък ако за целите ти е необходимо нещо друго, ще можеш да ги накараш да вярват, че си старица, отдавна забравила всякакви суетни мисли“. Тя бе провела тази битка със себе си на времето, преди повече от двадесет години, когато бе наблюдавала как сестра й Игрейн израства като истинска красавица, с лешникови очи и ръждивочервеникава коса, за които Вивиан с радост би се отрекла от душата си, и от цялата си вълшебна власт. Понякога се съмняваше в самата себе си, и си задаваше въпроса дали не бе прибързала да прати Игрейн на Горлоис, за да не се дразни постоянно от прелестта на младата жена, сравнявайки я със собствените си строги, малко мрачни черти. „Но нали аз я срещнах и с мъжа, комуто бе обречена още преди да бъде издигнат каменният кръг в равнините Солзбъри и я накарах да го заобича?“ каза си тя.
Сети се, че Моргана стои все още пред нея, очаквайки заповедите й, и се обърна с усмивка към нея.