Спомняше си Галахад от първите си години на Авалон — слабичко, тъмнооко емоционално момче. Не го харесваше особено, но защото копнееше с цялото сърце за своя малък брат, оставяше самотното дете да се мъкне подир нея, след това той замина и оттогава тя го беше виждала само веднъж — беше дванадесетгодишен и се състоеше само от очи, зъби и кокалести крайници, които стърчаха през окъселите му дрехи. По това време той тъкмо навлизаше в периода на интензивна омраза към всичко живо от женски пол, а тя бе изцяло заета с най-тежката част от обучението си, тъй че почти не му обърна внимание.
Дребните, мургави лодкари се поклониха пред нея, изразявайки мълчаливо почитта си към Богинята — предполагаше се, че всяка от висшите жрици е нейно въплъщение. Тя им даде знак и се настани на обичайното си място на носа.
Бързо и беззвучно се заплъзга покритата с черни и сребристи драперии баржа сред мъглите. Моргана почувства как влагата полепва по челото и косите й; гладна и измръзнала до смърт, но бе научена да не обръща внимание на това. Когато излязоха от мъглите, слънцето огряваше далечния бряг. Тя забеляза, че някакъв конник е спрял там коня си и чака. Баржата продължи да се носи напред. Моргана забрави самоконтрола си — нещо необичайно за нея — и се изправи, за да види по-добре конника.
Беше строен, с мургаво, красиво лице с орлови черти. Алената барета с орлово перо стоеше добре на тъмните му коси, а широкото червено наметало се диплеше красиво около него. Скочи от коня с природна грация — очевидно вършеше всичко с непринудените движения на танцьор. Моргана почувства как дъхът й секна. Наистина ли бе си пожелавала да бъде руса и закръглена, след като слаб и тъмнокос човек можеше да бъде толкова красив? Очите му също бяха тъмни. В тях проблясваха понякога лукави пламъчета — този поглед припомни на Моргана малкия някогашен пакостник и едва тогава тя го позна — нищо в този красив мъж не напомняше едновремешното кльощаво хлапе с кокалести крака и огромни стъпала.
— Галахад — каза тя с тих глас, за да прикрие треперенето му — беше научила този трик от жриците. — Никога не бих те познала.
Той се поклони елегантно, отмятайки наметалото със замах — защо този жест й се бе струвал досега евтин акробатичен номер? При него беше толкова естествен, сякаш наметалото бе част от тялото му.
— Лейди — отвърна той почтително. „Той също не ме позна. Нищо, нека засега бъде така.“ Защо точно в този момент тя дочу някогашните думи на Вивиан? „Девствеността ти е обречена на Богинята. Пази я, докато Великата майка ни извести волята си.“ Моргана се стресна, осъзнавайки, че за първи път в живота бе погледнала един мъж с желание. Съзнавайки, че тези мисли са неподходящи, че нейният живот е обречен на Великата майка и зависи изцяло от нейната воля, тя бе гледала на мъжете с презрение, като на естествена плячка на Богинята въплътила се в своите жрици — плячка, която се ползва или не в зависимост от случая. Вивиан бе наредила тази година тя да не участва в огнените ритуали на Белтейн — а по време на тях някои от жриците забременяваха по волята на Богинята, а децата или се раждаха, или биваха изхвърляни с помощта на билки от майчината утроба — крайно неприятна процедура. Но ако тя не се проведеше, следваше неминуемо още по-мъчителният процес на раждането, а след това и досадни деца, които биваха отглеждани или изпращани за възпитание другаде в съответствие със заповедите на Повелителката. Така че Моргана бе се зарадвала много на нареждането на Вивиан, предполагайки, че тя има други планове за нея. Тя покани Галахад с жест да се качи на баржата. „Никога не докосвай някого от външния свят“, зазвучаха в съзнанието й думите на старата жрица, която я бе обучавала. „Една жрица на Авалон трябва да е като посетител от Отвъдното“, Тя се зачуди защо толкова трудно възпря порива си да докосне китката му. Беше убедена, че под гладката кожа има силни, пулсиращи от живот мускули. Тази увереност накара кръвта да зашуми в слепоочията й. Изгаряше от желание отново да надникне в очите му. За да се овладее, се принуди да се обърне гърбом.
Той проговори отново с дълбок, мелодичен глас:
— Виж ти, сега, когато видях ръцете ти, те познах. Всичко друго по теб също се е променило. Сега си жрица, но не беше ли навремето братовчедка ми Моргана? — Лукавото пламъче отново заблещука в очите му. — Нищо друго по теб не напомня за времето, когато те наричах Моргана — феята…