— Майка ти ми каза, че си станал вече воин — каза Моргана, забравяйки да говори тихо. Той й се усмихна отново.
— Ето, сега познах и гласа ти, Моргана от феите. Защо се правиш пред мен на жрица, братовчедке? Е, предполагам, че такава е волята на Езерната дама. Но така ми харесваш повече, отколкото с тържествения вид на богиня. — Очите му проблясваха весело, а на Моргана й се стори, че са се разделили само преди ден.
Събирайки остатъците от достойнството си, тя заяви:
— Да, Повелителката ни очаква и ние не бива да се бавим.
— О, да — рече Галахад подигравателно — трябва винаги да изпълняваме волята й. Предполагам, че и ти си от верните прислужници, които само гледат как да разберат желанията й, още преди да ги е произнесла.
Моргана не намери какво да отвърне, освен:
— Върви след мен.
— Помня пътя — отбеляза той спокойно и тръгна до нея, вместо да отстъпи на почтително разстояние назад. — На времето аз също тичах при нея за всичко, подчинявах се на волята й, и треперех, когато се намръщи, докато установих, че тя не е просто майка ми, а жена, която се има за нещо повече, от която и да било кралица.
— То си е така — отвърна остро Моргана.
— Сигурно, но аз отраснах в свят, където мъжете не се подчиняват на женски капризи. — Сега челюстите му бяха здраво стиснати, а веселите пламъчета бяха изчезнали от очите му. — Бих предпочел да имам любяща майка, а не строга Богиня, от чиято воля зависят живота и смъртта на хората.
Моргана отново не можа да намери отговор. Забърза така, че той трябваше да тича по петите й, за да не изостане.
Рейвън ги въведе в жилището на Вивиан — тя само кимна, но не произнесе дума. Беше дала постоянен обет за мълчание и говореше единствено когато изпаднеше в пророчески транс. Когато зрението й се приспособи към тъмнината, Моргана видя, че Вивиан, която седеше до огъня, бе решила да посрещне сина си облечена не в обичайната тъмна рокля и кожена туника, а в кървавочервена рокля и с коси, вдигнати високо и украсени със скъпоценни камъни. Дори Моргана, която знаеше ефекта на вълшебния ореол, зяпна пред величествената гледка, която представляваше Дамата на Езерото. Тя приличаше на самата Богиня, която приема молител в подземните си покои.
Моргана забеляза, че Галахад е стиснал зъби, а и кокалчетата на пръстите му са побелели от стискане. Чу ускореното му дишане, и предположи, че нетрепващият глас, с който се обърна към майка си, след като й се поклони, му струва голямо усилие.
— Поздравявам те, господарке и майко.
— Галахад — отвърна тя, — ела и седни до мен.
Вместо това той седна срещу нея. Моргана стоеше колебливо при вратата, но Вивиан й нареди с жест да седне и тя.
— Исках да закуся с вас. Хайде, започвайте.
Закуската се състоеше от прясна риба, уловена в езерото, приготвена с ароматни треви и масло; имаше топли овесени питки и пресни плодове — храна, каквато Моргана рядко имаше възможността да види в суровите обиталища на жриците. Двете с Вивиан хапнаха съвсем малко, но Галахад се нахвърли на храната със здравия апетит на млад човек, който още расте.
— Направила си трапеза, подходяща дори за крал, майко.
— Как е баща ти, как вървят работите в Бретан?
— Всичко е наред, доколкото знам, макар че последната година не стоях дълго време в двора му. Той ме изпрати на далечно пътешествие — трябваше да науча всичко за скитската конница, за да обуча по същия начин и неговите войници. Дори в римската войска няма равна на скитската кавалерия. Имаме цели табуни иберийски коне — но ти надали се интересуваш от развъждане на коне. Сега дойдох, за да занеса в двора на Пендрагон вест, че армиите на саксонците се събират отново; сигурно е, че ще нападнат още преди Еньовден. Де да имах достатъчно време и пари, та да обуча конница!
— Ти обичаш конете — отбеляза учудено Вивиан.
— Какво чудно има в това, мадам? С животните човек винаги е наясно какво си мислят — те не могат да лъжат, нито да се преструват, че са нещо по-различно от това, което са в действителност.
— Всички тайни на природата ще се разкрият пред теб — каза Вивиан, — като се върнеш на Авалон и заживееш тук като друид.
Той каза:
— Все старата песен, нали, господарке? Струва ми се, че ти дадох своя отговор последния път, когато се видяхме.
— Галахад — рече Вивиан, — тогава ти бе само на дванадесет години. На тази възраст е прекалено рано да преценяваш какво е най-добре за теб в бъдещия живот.
Той махна нетърпеливо с ръка.
— Никой вече не ме нарича Галахад освен теб и друидът, който ми даде име. В Бретан, а и на бойното поле съм известен като Ланселет.