Тя се усмихна и рече:
— Нима предполагаш, че се интересувам от приказките на войниците?
— Нима искаш да остана в Авалон и да свиря на арфа, докато навън, в реалния свят, се води битка на живот и смърт, господарке?
Вивиан се разгневи.
— Нима мислиш, че нашият свят не е истински, сине мой?
— Истински е — продължи Ланселет, а неспокойните му ръце отново издадоха нетърпението му, — но по друг начин. Откъснат е от външния живот. Страна на феите, където цари вечен покой — да, винаги ще го считам за своя дом. Ти си се погрижила да бъде тъй, господарке. Но тук дори слънцето грее по друг начин, не се развива истинският живот. Дори Мерлин знае това.
— Мерлин е придобил мъдростта си в продължение на дълги години, през които се е учил да различава истинското от неистинското — заяви Вивиан, — трябва да се учиш и ти. На този свят има предостатъчно войници, сине мой. Твоето предназначение е да виждаш там, където простосмъртните не могат, може би да повеляваш на обикновените войни.
Той поклати глава.
— Не! Нито дума повече, господарке. Това не е моя път.
— Ти не си дозрял още да решаваш какво искаш — каза прямо Вивиан, ще приемеш ли да изчакаме седем години, също толкова, колкото седя при баща си, за да прецениш след това кой е твоят истински път?
— След седем години — усмихна се Ланселет — се надявам да видя саксонците завинаги прогонени от нашите брегове. Надявам се също да имам дял в тяхното прогонване. Нямам време за друидски магии и мистерии, лейди, а и да имах, пак не бих се занимавал с тях. Не, майко, моля те да ми дадеш благословията си да напусна Авалон, но истината е, че с или без нея, аз ще си тръгна. Живях в свят, където мъжете не се подчиняват на нарежданията на жените.
Моргана се сви, като видя как лицето на Вивиан побеля от ярост. Тя се изправи, и в гнева си изглеждаше висока и величествена въпреки дребния си ръст.
— Нима се противопоставяш на Господарката на Авалон, Галахад от Езерото?
Той не трепна. Моргана видя как лицето му побелява под загара си и разбра, че грациозната му външност прикрива железен нрав, също тъй непреклонен като на Вивиан. Галахад проговори спокойно:
— Ако ми бе повелила тъй, когато все още копнеех за твоята любов и одобрение, майко, сигурно бих се подчинил на волята ти. Но не съм вече дете, господарке и майко, и колкото по-скоро се примириш с това, толкова по-скоро ще престанем да се караме и между нас ще се възцари мир. Нямам призвание да водя живот на друид.
— Нима си станал християнин? — изсъска тя гневно. Въздъхна и поклати глава.
Дори тази утеха ми е отказана, макар че в двора на Бан можех да мина за християнин. Струва ми се, че нямам вяра в друг бог, освен този — и той постави ръка на меча си.
Господарката на езерото се отпусна на пейката и въздъхна. После пое дълбоко въздух и се усмихна.
— Тъй — каза тя, — значи вече си мъж и никой не може да те принуди да вършиш нещо против волята си. Все пак ми се щеше да си поговориш за това и с Мерлин.
Моргана, която наблюдаваше незабелязана от двамата цялата сцена, видя как ръцете на младия мъж се отпуснаха. Тя си помисли: „Той смята, че тя е отстъпила, не я познава добре, иначе щеше да разбере, че е по-гневна от всякога“. С младежка наивност Ланселет допусна облекчението да прозвучи и в гласа му.
— Благодарен съм, че ме разбираш, мадам. С радост ще се посъветвам с Мерлин ако това ще ти достави удоволствие. Но дори християнските свещеници смятат, че службата на Бога изисква призвание, което пък е дар Божи, а не нещо, което идва по желание при човека. Бог, или боговете, ако така предпочиташ, не са ме призовали да им служа. Не са ми дали всъщност и най-малкото доказателство, че изобщо съществуват.
Моргана си припомни нещо, което Вивиан й бе казала много отдавна: „Бремето е много тежко, затуй не бива да го поемаш против волята си“. За първи път се усъмни. „Какво би могла да направи всъщност Господарката на езерото ако през някоя от всичките изминали години отидех при нея и й кажех, че искам да напусна Авалон? Тя е прекалено уверена, че знае точно каква е волята на Богинята“, Тези еретически мисли я смутиха, затова ги отпъди и отново се загледа в Ланселет. Първоначално мургавата му красота и гъвкавата му фигура я бяха зашеметили. Едва сега можеше да го разгледа в подробности — видя наболата му брада — или не бе имал време, или умишлено не спазваше римската мода да ходи голобрад. Заразглежда фините му ръце с тънки пръсти, които сигурно боравеха и с оръжието както със струните на арфата — кожата им беше малко загрубяла — повече на дясната, отколкото на лявата ръка. Имаше малък белег на едната ръка, малко под лакътя — беше избледнял, очевидно стар. На лявата буза имаше друг, извит като полумесец. Миглите му бяха дълги като на момиче, но въпреки това у него нямаше и помен от женственост, както се случва при много момчета, преди да им покара истинска брада. Имаше вид на млад жребец, Моргана си помисли, че никога досега не е виждала толкова подчертано естествен мъж. Каза си: „Не е бил възпитаван от жени, затова у него няма и помен от женска мекота. Затова и не би се покорил на никоя жена. Отрече се от самата Богиня; рано или късно ще си понесе последствията…“ Мислите й се отклониха и тя започна да си представя, че някой ден на голям празник ще изпълнява ролята на Богинята. Приятна топлина заля тялото й, докато си мислеше „Ако можеше той да изпълнява ролята на Бога…“ Потънала в мечтания не бе забелязала, че Господарката и Ланселет й говорят нещо. Едва когато чу да произнася името й, тя се осъзна. Имаше чувството, че душата й е странствала някъде извън тялото й.