— Моргана? — Господарката повтаряше въпроса си. — Синът ми отдавна не е идвал в Авалон. Вземи го със себе си, прекарайте деня на брега, ако искате, днес те освобождавам от задълженията ти. Помня, когато бяхте деца, и двамата обичахте да се разхождате по брега на Езерото. Галахад, довечера ще вечеряш с Мерлин, и ще те настаним при младите жреци, които не са поели още мълчание. А утре, ако все още желаеш, ще си заминеш с моята благословия.
Той се поклони дълбоко и двамата с Моргана излязоха навън.
Слънцето се беше вдигнало високо в небето и Моргана едва сега се сети, че бе пропуснала обичайния ритуал при изгрев. Но нали Господарката я бе освободила от задължения за днес, пък и не беше вече една от младите жрици, за които пропускането на такова задължение водеше до наказание и чувство за вина. Днешните й планове бяха да надзирава по-младите при приготовлението на боя за дрехи — но това можеше да почака още няколко дни.
— Ще отида до кухните — каза тя, — за да взема малко хляб за из път. Да идем на лов за водни птици, ако искаш. Обичаш ли да ловуваш?
Той кимна усмихнат:
— Може би, ако занеса на майка си убитите птици, няма да ми се сърди толкова. Много бих искал да се помиря с нея — допълни той, все още усмихнат, — когато е гневна, все още ми се струва внушителна. Когато бях малък, все си представях как, когато не е с мен, отхвърля смъртната си обвивка и се превръща в самата Богиня. Май не бива да говоря за нея така пред теб — виждам, че си й много предана.
— Тя също ми е била предана като втора майка — отвърна бавно Моргана.
— Но това е съвсем естествено — нали ти е леля? Ако си спомням майка ти е била женена за Корнуолския херцог, а сега е съпруга на Пендрагон нали?
Моргана кимна. Толкова време беше минало, че понякога съвсем не можеше да си припомни как изглеждаше Игрейн. Нерядко й се струваше, че много отдавна няма майка. Беше свикнала да живее, без да изпитва необходимостта от друга майка освен Богинята, а жриците й бяха вместо сестри. Не се нуждаеше от майка.
— Не съм я виждала от години — рече тя.
— Виждал съм кралицата на Утър само веднъж, отдалече — много е красива, но изглежда студена и строга — рече Ланселет с неловка усмивка. — В двореца на моя баща всички жени се интересуваха само от рокли и накити, от децата си, и ако не бяха омъжени, от търсенето на подходящ съпруг… Не разбирам жените, които са като тях. Всъщност не приличаш на нито една от останалите жени, които познавам.
Моргана почувства, че се изчервява. Тя му напомни тихо:
— Аз съм жрица, също като майка ти.
— О, но ти се различаваш от нея като деня от нощта — отвърна той. — Тя е величествена, прекрасна и от време на време ужасяваща. Човек може да я обожава и да се страхува от нея. Но ти си от плът и кръв, ти си истинска, независимо от всички мистерии, с които си се заобиколила. Обличаш се като жрица, изглеждаш като една от тях, но когато погледна в очите ти, виждам истинска жена, която мога да докосна.
Лицето му грейна от завладелите го чувства, а Моргана постави ръка в неговата и му се усмихна в отговор.
— О, да, истинска съм, истинска като земята, по която ходиш, като птиците, които пеят в клоните на това дърво…
Те тръгнаха заедно надолу към брега. Моргана го поведе по малка пътечка, като внимателно заобикаляше алеята на процесиите.
— Това свещено място ли е? — попита Ланселет. — Само друидите и жриците ли могат да се качват на Тор?
— Хълмът е недостъпен само на големи празници — отвърна тя. — Освен това можеш винаги да се качиш там. Аз имам право да отивам навсякъде, където желая. Сега горе има само стадо овце на паша. Искаш ли да се качим дотам?