— Агнецо божи, ти, който ни пазиш от всяко зло, Христе Вседържителю, имай милост към нас…
И продължи да напява химна тихичко, когато църквата вече беше изчезнала и отново се озоваха сред каменния кръг. Моргана каза:
— Моля те, недей! Да пееш това тук е оскърбление за Великата богиня: светът, сътворен от нея, не е свят на злото, и никоя нейна жрица няма да позволи никому да го нарича така.
— Както желаеш — той замълча, а лицето му отново помръкна. Имаше мелодичен глас, толкова приятен, че на нея й се поиска да запее отново. Свириш ли на арфа, Ланс? Гласът ти е чудесен, ще станеш добър бард.
— Учиха ме, когато бях малък. По-късно ме обучаваха само на нещата, подходящи за благороднически син — отвърна Ланселет. — Но ми остана любовта към музиката, толкова силна, че винаги съм недоволен от собственото си пеене.
— Тъй ли? Нали знаеш, друидите, преди да станат свещенослужители, трябва да бъдат обучени за бардове, защото музиката е един от ключовете към тайните на вселената.
Ланселет въздъхна.
— Звучи наистина изкусително — всъщност една от малкото причини, заради които бих приел това призвание. Но майка ми иска да си седя в Авалон и да свиря на арфа, докато навън нашият свят се руши под ударите на саксонците и на дивите северни варвари, докато те горят, грабят и опустошават. Виждала ли си някое село, опустошено от саксонците, Моргана? — Той веднага си отговори сам. — Не си, защото водиш защитен живот тук на Авалон, далеч от света, където се случват такива неща. Но аз не мога да не мисля за това, аз съм войник, и мисля, че в тези времена, когато трябва да се спаси страната от гибел, това е единственото достойно занятие за един мъж.
Лицето му беше отчуждено, сякаш се взираше в ужасни спомени.
— Но ако войната е толкова ужасно нещо — започна Моргана, — защо да не се приютиш тук, далеч от нея? В последното велико вълшебство, когато е трябвало да се спаси това свято място от поругаване, загинаха много от старите друиди и няма достатъчно млади мъже, които да се обучават на тяхно място — въздъхна.
— Прекрасен е Авалон, и ако можех да сторя тъй, че във всички кралства да цари също такъв покой, бих останал завинаги тук. Бих прекарвал дните си, като свиря на арфа, съчинявам песни, и разговарям с духовете на вековните дървета, но ми се струва позорно за един мъж да се укрива тук, на сигурно място, докато всички навън страдат. Нека не говорим повече за това, Моргана. Моля те, нека го забравя поне през днешния ден. Външният свят гори в пожара на войната — дошъл съм, за да намеря покой за ден-два — нали няма да го нарушиш? — Дълбокият му, мелодичен глас затрепери. Болката, която тя дочу в него, я прониза така силно, че насмалко не заплака. Взе ръката му и я стисна.
— Ела — каза тя, — нали искаше да видиш онази гледка, която помниш. — Изведе го от каменния кръг и те застанаха загледани в езерото, чиято водна повърхност проблясваше на слънчевата светлина около острова; далеч долу малка лодка, която от тази височина беше не по-голяма от скачаща риба, браздеше тихите води. В мъглите се долавяха смътни очертания на други острови — неясни и поради далечината, и поради вълшебната омара, която делеше Авалон от света.
— Недалеч от тук — поде Ланселет — на върха на един хълм има укрепление, строено още от елфите. Ако човек се качи на крепостната стена, вижда едновременно хълма Тор, езерото и един друг остров, който по форма приличаше на дракон — разказвайки, той жестикулираше с красиво оформените си ръце.
— Зная мястото — отвърна Моргана. — Намира се на една от линиите с магическа сила, за които от старо време се знае, че пресичат земята. Водиха ме там веднъж, за да почувствам земната мощ. Тези неща са били известни на елфите — аз мога понякога да ги почувствам, да усетя напрежението в земята и въздуха. А в жилите ти тече от същата кръв, нали си син на Вивиан.
Той отвърна тихо:
— На този вълшебен остров е лесно да почувстваш силата на земята и въздуха.
Обърна гръб на гледката, протегна се и се прозя.
— Катеренето трябва да ме е поуморило повече, отколкото предполагах; а и съм яздил почти цяла нощ. Сега вече мога да поседна на слънце и да хапна от хляба, който си взела.