— За мен е чест, к… кралю — Увейн заекна от вълнение. Лицето му сияеше, и в този момент Моргана отново осъзна начина, по който Артур успяваше да вдъхне такава преданост у всекиго.
— Добри ми зетко Уриенс — поде Артур, — на твоите грижи поверявам кралицата — остани в Камелот и пази съпругата ми, докато се завърна. — Той се наведе и целуна ръката на Гуенхвифар. — Прости ми, лейди, че ще прекъсна така ненавременно тържеството — но сама виждаш, отново сме във война.
Гуенхвифар беше бяла като ризата си.
— Да бъде волята ти, господарю. Да те пази Бог, скъпи съпруже.
Тя се наведе към него и го целуна. Артур стана, слезе от подиума и замаха с ръка.
— Гауейн, Лайънел, Гарет — всички вие — приятели, изслушайте ме! Ланселет се забави за миг на подиума, преди да последва Артур.
— Моли Бог да простре и над мен десницата си, кралице моя.
— О, Господи… Ланселет… — промълви Гуенхвифар, и без да я е грижа за вперените в нея погледи, се хвърли в прегръдките му. Той я притисна нежно към себе си и й заговори, но говореше толкова тихо, че Моргана не можа да чуе нищо, но видя, че Гуенхвифар плаче. След малко тя вдигна глава. Сълзите й бяха пресъхнали.
— Да те пази Бог, любов моя.
— Да пази Бог и теб, повелителко на сърцето ми — каза тихо Ланселет. — Кой знае дали ще те видя отново, но каквото и да стане, нека Божията благословия е винаги с теб. Предай поздрави на милата ми съпруга и й кажи, че съм потеглил с Артур, за да спася брат си Борс от лапите на онзи негодник, който се нарича император Луций. Кажи й, че ще моля Бога за нея и предай на децата ми, че ги обичам.
Ланселет замълча и Моргана си помисли за миг, че ще целуне и нея, но вместо това той само допря усмихнат бузата й с длан и каза:
Бог да благослови и теб, Моргана — независимо от това дали цениш тази благословия или не — и тръгна към долната зала, където вече се събираха рицарите.
Уриенс пристъпи към подиума и се поклони дълбоко пред Гуенхвифар.
— Аз съм на твоите услуги, лейди.
„Ако се присмее на стария човек“, каза си Моргана, обзета от внезапното желание да го защитава, „ще й ударя плесница!“ Вярно, задълженията на Уриенс бяха повече церемониални, и Артур му ги беше възложил, за да го уважи като роднина, но той имаше искреното желание да ги изпълни както трябва. Иначе Камелот щеше да си е отлично охраняван от сър Кай и сър Лукън, както обикновено. Но Гуенхвифар бе привикнала да се държи дипломатично след толкова години в двора. Тя отвърна съвсем сериозно:
— Благодаря ти, сър Уриенс. Ти си добре дошъл сред нас. Моргана е моя скъпа сестра и приятелка и аз много ще се радвам да я виждам отново в кралския двор.
„О, Гуенхвифар, Гуенхвифар, каква лъжкиня си само!“ Моргана отвърна с възможно най-сладък глас:
— Ще ми се наложи да напусна двора, за да посетя братовчедка си Илейн. Трябва да й съобщя новините.
— Ти винаги си загрижена за другите — поде Уриенс. — Тъй като сраженията се водят чак отвъд морето, може да заминеш, когато пожелаеш. Бих накарал Аколон да те съпроводи, но той несъмнено ще трябва да потегли с Артур към крайбрежието.
„Той наистина би ме поверил на Аколон; готов е да мисли добро за всекиго“, каза си Моргана и целуна съпруга си с искрена привързаност.
— Когато си тръгна от дома на Илейн, мога ли да посетя една моя роднина на Авалон, съпруже?
— Можеш да сториш, каквото пожелаеш, лейди — отвърна Уриенс, — но преди това трябва да разопаковаш багажа ми. Прислужникът никога не се справя така добре като теб. Ще ми оставиш ли някои от твоите билкови мехлеми и отвари?
— Разбира се — каза Моргана и тръгна, за да се приготви за пътуването. Помисли с примирение, че на раздяла той сигурно ще пожелае да спи с нея. Е, беше го понасяла преди, щеше да го понесе и сега.
„В каква уличница съм се превърнала!“
12
Моргана знаеше, че ще се осмели да измине този път само стъпка по стъпка, миля по миля, ден за ден. И тъй, първата част от пътя щеше да я заведе до замъка на Пелинор — каква горчива ирония се съдържаше в това, че тя отиваше там, за да предаде поздравите на Ланселет на съпругата и децата му.