През първия ден от пътуването се движиха само по стария римски път — все на север, а хълмовете наоколо сякаш нямаха свършване. Кевин бе предложил да я придружи и за миг тя се изкуши да приеме; обзе я старият страх, че и този път няма да успее да намери пътя към Авалон, че няма да се осмели да призове баржата; че отново ще се заблуди и ще попадне в царството на феите и този път ще остане там завинаги… Не бе се осмелила да тръгне натам нито веднъж след смъртта на Вивиан…
Но същевременно съзнаваше, че сега е длъжна да се подложи на това изпитание, както на времето, когато я посвещаваха в жречески сан… И тогава бе изведена и оставена вън от Авалон, съвсем сама, и изпитанието бе това — сама да намери обратния път… Да, тя трябваше да се върне сама, със собствени сили, а не да разчита на помощта на Кевин.
Но все пак се боеше — толкова отдавна не бе минавала този път.
На четвъртия ден в далечината се видя замъкът на Пелинор. Към пладне вече яздеха по блатистите брегове на езерото, близо до което се намираше по-малкият замък, който Пелинор бе дал на Ланселет и Илейн. Сега наоколо нямаше и следа от дракони, но независимо от това прислужниците — мъж и жена — които пътуваха с нея, само се притискаха плахо един към друг и не спряха да си разказват страшни истории за чудовището, което някога се бе спотайвало на езерното дъно. Всъщност жилището на Ланселет и Илейн бе по-скоро вила, отколкото замък — поради дългогодишния мир сега човек рядко можеше да срещне истински укрепен замък, пътувайки из страната. Домът бе заобиколен от обширни морави, които се спускаха под лек наклон към пътя, а когато Моргана подкара коня си към входа, подплаши ято гъски, които заподхвърчаха с крясък наоколо.
Посрещна я спретнато облечен иконом и я попита за името й, и какво я носи насам.
— Аз съм лейди Моргана, съпруга на крал Уриенс от Северен Уелс. Нося вест от лорд Ланселет.
Отведоха я в една стая, за да се измие и освежи, а след това икономът я съпроводи до приемната зала, където гореше голям огън. Прислужниците поставиха пред нея пшенични питки, мед и шише добро вино. Моргана едва не почна да се прозява от това церемониално посрещане — в крайна сметка идваше на посещение като роднина, не като кралски пратеник. След известно време на вратата се появи едно малко момче и като установи, че тя е сама, се осмели да влезе. Детето беше русокосо и синеоко, лицето му бе осеяно със златисти лунички и Моргана не се усъмни и за миг чий син е, въпреки че изобщо не приличаше на баща си.
— Ти ли си лейди Моргана, която наричат Моргана Феята?
Моргана отвърна:
— Да, аз съм, а освен това съм и твоя леля, Галахад.
— Откъде знаеш името ми? — попита подозрително хлапето. — Да не си магьосница? Защо те наричат Моргана Феята?
— Защото произхождам от старата кралска династия на Авалон. Там бях и отгледана. А името ти познах не с помощта на вълшебство, а защото много приличаш на майка си — тя също ми е роднина.
— Името на баща ми също е Галахад — поде детето, — но саксонците са го нарекли „Стрелата на елфите“.
— Дойдох тук, за да предам на теб, майка ти и сестрите ти поздрави от него — каза Моргана.
— Нимю е глупаво момиче — отвърна Галахад. — Вече е голяма, на цели пет години, а пък когато баща ни се прибра, се разплака и не му даде да я прегърне и целуне, защото не го позна. Значи ти го познаваш?
— Разбира се — каза Моргана. — Неговата майка, която беше Повелителка на езерото, ми беше леля. Тя ме осинови и отгледа.
Галахад я изгледа скептично и се понамръщи.
— Мама казва, че Повелителката на езерото е зла магьосница.
— Майка ти е… — Моргана успя да спре навреме и се опита да омекоти думите си. В края на краищата, говореше с дете. — Майка ти не я познаваше така добре, както я познавах аз. Тя беше добра и мъдра жена, и велика жрица.
— Така ли? — Личеше си как Галахад се опитва да се пребори с такива нови представи. — Отец Грифин пък казва, че само мъжете могат да служат на Бога, защото са направени по негов образ и подобие, а жените — не. Наскоро Нимю каза, че като порасне, иска да стане свещеник, да се научи да чете и пише, и да свири на арфа, а отец Грифин й каза, че нито една жена не би могла да научи всички тези неща, а всъщност и нито едно от тях.
— В такъв случай трябва да ти кажа, че отец Грифин греши — отбеляза Моргана. — Лично аз знам да правя и трите, а освен това и куп други неща.
— Не ти вярвам — погледът на Галахад съдържаше вече голяма доза враждебност. — Сигурно си мислиш, че само ти си права, а всички други грешат, а? Мама казва, че малките не бива да противоречат на големите, а ти май не си порасла много повече от мен. Не си много по-голяма, нали?