Моргана се засмя на ядосания му вид и каза:
— Но аз съм по-възрастна и от майка ти, и от баща ти, Галахад, въпреки че не съм порасла чак толкова много.
Нещо прошумоля около вратата, тя се отвори и влезе Илейн. Очертанията на тялото й бяха омекнали, беше се позакръглила, гърдите й бяха малко отпуснати — все пак, каза си Моргана, родила е три деца, а най-малкото е още кърмаче. Въпреки всичко беше все така красива, златистата й коса сияеше както преди, и прегърна Моргана сърдечно, сякаш се бяха видели вчера за последен път.
— Виждам, че вече си се запознала с милото ми момче — поде тя. — Нимю е наказана да не излиза от стаята си — отговаряше на отец Грифин, а пък Гуени спи, слава Богу — капризно бебе е и понякога не мигвам по цяла нощ от нея От Камелот ли идваш? Защо и мъжът ми не дойде с теб, Моргана?
— Тъкмо затова съм дошла — отвърна Моргана. — Трябва да ти предам, че ще мине още доста време, преди Ланселет да се прибере. В Долна Британия бушува война и брат му Борс е обсаден в замъка си. Всички рицари на Кръглата маса начело с Артур потеглиха, за да му се притекат на помощ и да се справят със самозванеца, който нарича себе си римски император.
Очите на Илейн се наляха със сълзи, но лицето на малкия Галахад засия от вълнение.
— Ако бях малко по-голям — каза той, — и аз щях да бъда един от рицарите. Татко щеше да ме посвети в рицарство и аз щях да потегля с останалите, да се сражавам със саксонците и с разните му там императори!
Илейн изслуша разказа на Моргана и отбеляза:
— Струва ми се, че този Луций трябва да е просто луд!
— Луд или не, той разполага с цяла армия и претендира да управлява от името на Рим — отвърна Моргана. — Ланселет ме изпрати нарочно, за да видя как си, и ме помоли да целуна децата от негово име — но се съмнявам, че този млад мъж би приел да го целуват като някакво бебе — и тя се усмихна на Галахад. — Моят осиновен син Увейн ми забрани да го целувам, когато беше голям горе-долу колкото теб, а само преди няколко дни и той бе приет в свитата на Артур.
— Той на колко години е? — попита Галахад. Моргана отвърна, че е на петнайсет. Галахад се смръщи и взе ожесточено да пресмята нещо на пръсти.
Илейн попита:
— А как изглеждаше скъпият ми господар? Тичай при учителя си, Галахад, искам да поговоря насаме с братовчедка си. — Когато детето излезе, тя продължи:
— Този път, тъкмо преди Петдесетница, имах повече време да поговоря с Ланселет, отколкото съм имала през целия ни досегашен брачен живот. За първи път през всички тези години ме удостои с компанията си за повече от седмица!
— Поне този път не те оставя бременна — отбеляза Моргана.
— Не — съгласи се Илейн. — Прояви разбиране и не настоя да споделя леглото ми през последните седмици, докато чакахме да се роди Гуен. Каза, че като съм толкова наедряла, не бих изпитала никакво удоволствие. Ако бе ме пожелал, не бих му отказала, но всъщност мисля, че му беше все едно ще спи ли мен или не. Това исках да ти призная, Моргана.
— Ти забравяш — отвърна Моргана мрачно, — че познавам Ланселет, откак се помня.
— Кажи ми, моля те — не устоя Илейн, — въпреки че веднъж се заклех никога да не питам… Кажи ми, бил ли е твой любовник? Делили ли сте легло, Моргана?
Моргана се взря в измъченото й лице и отвърна меко:
— Не, Илейн. Наистина, имаше време, когато си бях въобразила, че го обичам — но от това така и не излезе нищо. Оказа се, че всъщност не го обичам, нито пък той мен.
За свое огромно удивление тя установи, че изобщо не лъже — просто не бе осъзнала досега, че нещата действително стоят така.
Илейн се вторачи в едно слънчево петно на пода. Лъчите проникваха през едно малко, помътняло парче стъкло, което сигурно стоеше вградено в стената още от римско време.
— Моргана… той видя ли кралицата, докато бе там, по Петдесетница?
— Ланселет не е сляп, и тъй като Гуенхвифар бе на трона до Артур, не вярвам да не я е видял — отвърна сухо Моргана.
Илейн се размърда нетърпеливо.
— Отлично знаеш какво имам предвид!
„Все още ли го ревнува толкова? Още ли мрази Гуенхвифар? Нали Ланселет е неин съпруг, тя ражда децата му, при това може да бъде уверена в почтеността му — какво повече иска?“ Но като видя как нервно кърши пръсти по-младата жена и забеляза нависналите по ресниците й непролети сълзи, Моргана омекна.
— Слушай, Илейн, той наистина говори с кралицата и я целуна за сбогом, когато всички потеглиха на бой. Но ти се кълна, той говори с нея като придворен с кралица, а не като на любима жена. Та те се познават от съвсем млади и не можеш да искаш от тях да забравят, че някога са се обичали тъй, както човек обича само веднъж в живота си. Трябва ли това да ти се зловиди? Ти си негова съпруга, Илейн, и когато ме помоли да те навестя и да ти кажа какво се е случило, разбрах, че е много привързан към теб.