Наоколо нямаше и помен от дъжд. В последните отблясъци на залязващото слънце остров Авалон се простираше пред тях — зелен и прекрасен. Слънчеви лъчи озаряваха повърхността на Езерото и се процеждаха през каменния кръг, високо горе на Тор. Слънце осветяваше и белите стени на храма. Моргана виждаше всичко размито, защото очите й бяха пълни със сълзи; залитна и щеше да падне, ако някой не бе я хванал за рамото…
„У дома, у дома, най-сетне се връщам у дома…“
Почувства как дъното на лодката дращи по чакълестия бряг и си наложи да се успокои. Стори й се нередно, че не е облечена като жрица, макар че под връхната дреха ножът на Вивиан висеше както винаги на кръста й. Беше някак не на място… Копринените й воали, пръстените… Кралица Моргана, кралицата на Северен Уелс, а не Моргана от Авалон… Е, това щеше скоро да се промени. Тя вдигна гордо глава, пое си дълбоко дъх и хвана детето за ръка. Колкото и да се бе променила, колкото години да бяха минали, тя си беше Моргана от Авалон, жрица на Великата богиня. Някъде отвъд това езеро, забулено в мъгли и сенки, се намираше далечната страна, където тя властваше като кралица редом с един застаряващ крал, понякога смехотворен с опитите си да докаже, че е още млад… Но при все това беше и жрица, и в жилите й течеше кръвта на древните крале на Авалон.
Когато стъпи на брега, забеляза без особена изненада, че там вече я очакваха цяла редица кланящи се прислужници, а зад тях се бяха изправили жриците в тъмните си одежди… Те бяха почувствали приближаването й и сега бяха тук, за да я приветстват, защото се бе завърнала у дома. Най-отзад, зад жриците, Моргана забеляза лицето на една жена, която бе виждала досег само в сънищата си — висока, царствена, русокоса. Златистите й плитки бяха сплетени като корона, която падаше ниско на челото. Жената си проправи бързо път между жриците, запъти се към Моргана и я прегърна.
— Ти си от нашата кръв — каза тя меко. — Добре дошла у дома, братовчедке! Добре дошла, Моргана.
Тогава Моргана произнесе името, което бе чувала само насън, докато Кевин не й го каза наяве.
— Приветствам те, Ниниан, и искам да ти представя внучката на Вивиан Доведох я да бъде възпитана тук. Името й е Нимю.
Ниниан я разглеждаше изпитателно. Моргана се зачуди какво ли е чувала за нея през всички тези години. В този миг Ниниан отклони погледа си и се наведе, за да погледне малкото момиче до Моргана.
— Значи това е дъщерята на Галахад?
— Не — отвърна Нимю. — Галахад е брат ми. Аз съм дъщеря на добрия рицар Ланселет.
Ниниан се усмихна.
— Знам — кимна тя, — но ние тук не използваме името, което саксонците дадоха на баща ти. Истинското му име е същото като това на брат ти нали разбираш. Е, Нимю, значи си дошла тук, защото искаш да станеш жрица?
Нимю се огледа наоколо. Всичко бе обляно от лъчите на залязващото слънце.
— Така казва леля ми Моргана. Аз обаче искам да се науча да чета и пиша, да свиря на арфа, да знам разни неща за звездите и изобщо всички неща, които може да прави тя. Вие тук всички ли сте зли магьосници? Винаги съм си представяла, че магьосниците са стари и грозни, а пък ти си много красива — Нимю изведнъж прехапа устни. — Сигурно пак се държа невъзпитано.
Ниниан се разсмя.
— Трябва да свикнеш да говориш винаги истината, дете. Да, аз наистина съм вълшебница. Не мисля, че съм грозна, а дали съм добра или лоша, оставям на теб да решиш. Аз само се опитвам да изпълнявам волята на Великата богиня — всъщност никой на този свят не би могъл да стори нещо повече.
— И аз ще се опитам да правя тъй, ако само ме научиш как — каза Нимю.
Слънцето се скри зад хоризонта и сивкав мрак се спусна бързо над бреговете на езерото. Ниниан вдигна ръка; един прислужник със запалена факла в ръце запали факлата на друг до себе си, после факлата премина в трети, и скоро сиянието на пламъците освети целия бряг. Ниниан потупа малкото момиче по бузата и каза:
— Докато не пораснеш достатъчно, че да съзнаваш собствената си воля, трябва да се подчиняваш на приетите тук правила, както и на жените, които ще се грижат за теб. Съгласна ли си?
— Ще се опитам — отвърна Нимю, — но бедата е, че все забравям и задавам прекалено много въпроси.
— Можеш да задаваш колкото си искаш въпроси, когато моментът е подходящ — каза Ниниан. — Но сега сигурно си уморена — късно е и си яздила цял ден. Затова първата заповед, на която трябва да се подчиниш тази вечер, е да отидеш да вечеряш, да се изкъпеш и да си легнеш като добро момиче. Сбогувай се с леля си. Това тук е Леана, която ще те отведе в Дома на девиците.