„Защо ли ми го казва?“, зачуди се Моргоуз. Не би могло да се очаква, че той ще обича особено майка си. Внезапно Моргоуз почувства угризение. „Аз се погрижих да стане тъй, че той да обича само мен“. Какво пък, сторила бе това, което бе необходимо. Нямаше защо да мисли повече за това.
— Как изглежда племенницата ми?
— Много е състарена — каза Гуидиън. — Всъщност изглежда по-възрастна от теб, майко.
— Не — отвърна Моргоуз. — Моргана е десет години по-млада от мен.
— Въпреки това изглежда стара и уморена, а ти… — Гуидиън я изгледа усмихнато и Моргоуз почувства внезапен прилив на щастие. Каза си: „Не съм обичала нито един от родните си синове колкото него. Добре стана тъй, че Моргана го повери на грижите ми“.
— О — каза тя — но аз също старея, момчето ми… Та когато ти се роди, аз имах вече възрастен син!
— Значи си два пъти по-голяма вълшебница от нея — отвърна Гуидиън, — защото бих могъл да се закълна, че ти си живяла в страната на феите, та времето не е оставило следи по лицето ти. Изглеждаш така, както когато потеглих оттук към Авалон, майчице. — Той взе ръката й и я целуна, а тя го прегърна внимателно, за да не раздразни раната му. Погали тъмната му коса и каза:
— Значи сега Моргана управлява Уелс.
— Така е — отвърна Гуидиън, — и доколкото разбирам, крал Уриенс дълбоко я обича и уважава. Артур прие заварения й син Увейн в свитата си и го направи свой личен телохранител редом с Гауейн — между другото двамата вече са близки приятели. Увейн наистина е добро момче, и бих казал, че доста прилича на Гауейн — двамата са смели, безрезервно предани на Артур и твърдо убедени, че дори слънцето изгрява и залязва по негова воля… — Моргоуз забеляза кривата му усмивка. — Не са малко хората, които споделят това заблуждение… Дойдох тук, за да поговоря с теб и за това, майко. Чувала ли си нещо за плановете на Авалон?
— Знам само това, което ми казаха Ниниан и Мерлин, когато дойдоха тук, за да те отведат — отвърна Моргоуз. — Знам, че си определен от Авалон да наследиш трона на Артур, макар че той самият вярва, че ще остави кралството на сина на Ланселет. Знам, че ти си младият елен, комуто е съдено да повали Краля-елен… — тя произнесе последните думи на езика на Древните и Гуидиън повдигна вежди.
— Значи знаеш всичко — каза той. — Но може би не знаеш, че това не може да бъде сторено сега. Откак Артур разгроми войските на онзи самозван император Луций, звездата му грее по-ярко от всякога. Ако някой само се осмели да посегне на краля, тълпата ще го разкъса на парчета, ако преди това не го сторят рицарите на Кръглата маса — не знам някой друг да е могъл така да привлича обичта на хората. Затова и исках да го видя поне отдалеч, за да разбера какво толкова има у този крал, та е толкова обичан от поданиците си…
Той замълча и Моргоуз попита малко притеснено:
— И можа ли да разбереш? Гуидиън кимна бавно.
— Той наистина е роден за крал… Дори аз, макар че нямам причина да го обичам, почувствах вълшебството, с което покорява всекиго. Нямаш представа как го боготворят хората.
— Странно — каза Моргоуз. — Никога не съм намирала нещо забележително у него.
— Не, хайде да бъдем честни — поде Гуидиън. — В тези земи няма много хора — всъщност може би няма нито един, който да съумее да обедини около себе си всички враждуващи страни. Помисли само — имаме тези, които все още са верни на Рим, после уелсците, корнуолците, западняците, хората от Източните земи, от Бретан, племената на Древните, народът на Лотиан… И навсякъде, по всички тези земи, майко, хората се кълнат в Артур. Дори същите тези саксонци, които на времето се биха до смърт с Утър, сега заявяват, че приемат за крал само Артур и никой друг. Той е голям воин — не самият той, защото се сражава смело, но не кой знае колко по-добре от всеки друг във войската му, и далеч не толкова добре, колкото Ланселет или дори Гарет, но е велик военачалник. И наистина има нещо… Има нещо в него. Не е трудно да го обикнеш — додаде Гуидиън. — Докато всички го обожават така, задачата ми е неизпълнима.
— В такъв случай — заяви Моргоуз, — трябва да намерим начин да понамалим тази всеобща обич. Трябва да го развенчаем. В крайна сметка Артур не е по-различен от всеки друг човек, Боговете са ми свидетели. Та нали едноутробната му сестра зачена от него, а освен това нашир и надлъж из земите ни е известно, че ролята му пред кралицата не е кой знае колко достойна. Всички знаем как наричат мъжа, който се прави, че не вижда, когато друг мъж ухажва жена му, и това прозвище не е никак завидно.