Увейн поклати глава.
— Не, не е това. Чуха се слухове, че двамата с кралица Изота били прекалено привързани един към друг. Трудно бих могъл да виня горката лейди… Корнуол е на края на света, а и херцог Марк е стар и капризен, при това личните му прислужници твърдят, че бил и немощен. Сигурно животът на горката му жена е бил тежък, а пък Друстан е хубав мъж и свири чудесно на арфа. Лейди Изота много обича музика.
— Няма ли да ни съобщиш нещо от двора, което да не е свързано със злодеи и чужди жени? — смръщи се Уриенс, а Увейн се засмя.
— Ами например казах на лейди Шана, че баща й може да прати свой вестоносец при теб, и се надявам, скъпи татко, че когато човекът дойде, няма да го отпратиш с отказ. Шана не е богата, но аз нямам нужда от жена със зестра. Припечелих доста в Бретан. Ще ти покажа някои неща от плячката, а и за теб, майко, съм донесъл подаръци. — Той вдигна ръка и погали бузата на Моргана, която тъкмо се навеждаше, за да смени компреса му. — Знам, че ти не си като лейди Изота и не би обърнала гръб на добрия ми стар баща, за да се държиш като блудница.
Бузите на Моргана пламнаха; тя се сведе колкото бе възможно по-ниско над котлето с димяща билкова отвара, бърчейки нос от острата миризма на изпаренията. В очите на Увейн тя бе най-добрата сред жените и вярата му я изпълваше с щастие, но щастието беше примесено с горчивина поради съзнанието, че е незаслужено.
„Поне никога не съм поставяла Уриенс в унизително положение и не съм показвала публично връзките с любовника си…“
— Все пак би било редно да отидете до Корнуол, веднага щом баща ми се пооправи достатъчно, за да може да пътува — поде сериозно Увейн. Той трепна за миг, защото горещият компрес явно бе докоснал друга част от гноящата рана. — Ти трябва да настояваш за яснота, майко. Марк трябва да разбере, че няма право на претенции към твоето наследство. Ти не си се вестявала в Тинтагел толкова отдавна, че хората сигурно са забравили коя е истинската им кралица.
— Сигурно не е стигнало чак дотам — каза Уриенс. — Но това лято, по Петдесетница, ако съм по-добре, смятам да помоля Артур да уреди въпроса със земите на Моргана.
— И ако Увейн вземе жена от Корнуол — допълни Моргана, — ще му дам Тинтагел, за да управлява онези земи от мое име. Би ли искал да бъдеш мой управител, Увейн?
— Не мога да си представя нищо по-добро — отвърна Увейн, — освен може би това, че тази нощ ще спя без челюстта да ме боли на четиридесет различни места.
— Изпий това — каза Моргана и изсипа съдържанието на едно малко шишенце във виното му — и ти обещавам, че ще спиш добре.
— Мисля, че ще спя и без него. Толкова съм доволен, че съм у дома, под грижите на майка си, и че ще спя в собственото си легло — Увейн се наведе и прегърна баща си, после целуна ръка на Моргана. — Въпреки това ще изпия лекарството, без да се противя. — Той изпи на един дъх виното и направи знак на един от телохранителите на Уриенс да го придружи, за да му осветява пътя. В този момент влезе Аколон, прегърна баща си за лека нощ, и после каза:
— На мен също ми е време да си лягам… Лейди, дали са оставили на леглото ми възглавници или стаята не е подредена? Толкова отдавна не съм бил у дома, че не бих се учудил, ако открия, че гълъби са свили гнездо в онази стая, където отец Ейан се опитваше да набие в мен латинския през дъното на панталоните ми.
— Казах на Малин да провери дали са оставили там всичко необходимо — отвърна Моргана, — но и аз ще дойда да проверя. Ще имаш ли още нужда от мен тази вечер, господарю? — обърна се тя към Уриенс — или вече мога да си легна?
В отговор се чу само леко похъркване. Вместо Уриенс отговори телохранителят му Хю, който наместваше възглавниците на стария човек:
— Върви, лейди Моргана. Ако се събуди през нощта, аз ще се погрижа за него.
Когато излязоха от стаята, Аколон попита:
— Какво му е на баща ми?
— Прекара белодробна треска тази зима — отвърна Моргана, — а не е вече млад.
— И на теб се падна тежестта да се грижиш за него — допълни Аколон. — Горката Моргана… — и той леко докосна ръката й. Тя прехапа устни, като чу нежността в гласа му. Ледената буца, която бе заседнала в гърдите й тази зима, започваше да се топи и Моргана се уплаши да не се разплаче. Сведе глава и не погледна към него.
— Кажи ми, Моргана… Защо не ми казваш нищо? Защо не искаш дори да ме погледнеш? — Аколон отново протегна ръка към нея, но Моргана процеди мъчително през зъби:
— Почакай.
После повика един прислужник и му нареди да донесе нови възглавници и едно-две одеяла от килера.
— Ако знаех, че ще дойдеш, щях да се погрижа да извадят най-хубавите ленени чаршафи, и да сменят сламеника.