Очевидно бе, че той й повярва, защото се отдръпна стреснато. Но беше сигурно, че той щеше да разкаже на отец Ейан, отец Ейан отново щеше да й дотяга с разпитите си, щеше да досажда и на Аколон, да разпитва слугите, и отново да почне да тормози Уриенс да изсече свещената горичка и да забрани старата вяра. Авалох явно нямаше да спре, докато не разбуни всичко наоколо.
„Мразя Авалох!“ Моргана с учудване установи, че яростта й има физически измерения — чувстваше изгаряща болка в гърдите си и цялото й тяло трепереше. „Колко гордо заявявах някога, че една жрица на Авалон никога не лъже! А сега нямам друг изход, освен да заобиколя истината. Дори Уриенс няма да прояви разбиране, научи ли, че се промъквам в леглото на Аколон, за да задоволя страстите си…“ Моргана Вече плачеше от гняв, защото още не можеше да се отърси от спомена за ръцете на Авалох по раменете и гърдите й. Сега, рано или късно, той щеше да я обвини в изневяра, и дори Уриенс да не му повярваше, всички щяха да я следят. „Колко щастлива бях — за първи път след толкова много години и сега всичко пропадна!“
Но слънцето вече изгряваше, скоро всички обитатели на замъка щяха да бъдат на крак и тя трябваше да се заеме с ежедневните си задължения. Дали Авалох само предполагаше или действително знаеше нещо? Тя трябваше да устоява Уриенс да не става днес от леглото и може би Авалох нямаше да се осмели да го безпокои. Трябваше да приготви и нова отвара за компресите на Увейн, и да извади корените на един от счупените му зъби.
Увейн я обичаше и нямаше да повярва на обвиненията на Авалох. Яростта отново я обзе, защото си спомни думите на Авалох: „Аколон ли беше или Увейн или може би двамата? Та аз съм също толкова майка на Увейн, колкото ако го бях родила! За каква ме има този човек?“ Дали наистина в кралския двор се носеха слухове, че тя съзнателно е имала кръвосмесителна връзка с Артур? „Как тогава мога да се надявам да принудя Артур да провъзгласи Гуидиън за свой наследник? Сега негов наследник е Галахад, но той трябва да признае моя син и да върне трона на кралската династия на Авалон! И затова е недопустимо да давам нови поводи за клюки, особено пък, че съм допуснала кръвосмешение със заварения си син…“
Моргана се зачуди на себе си. На времето, когато разбра, че ще роди дете от Артур, бе като болна от ярост и отчаяние, а сега й бе все едно. Та нали тогава Артур и тя нямаха представа, че са брат и сестра? А Увейн — макар че между тях нямаше никаква кръвна връзка — него тя чувстваше много повече като син, отколкото Гуидиън; тя наистина бе майка на Увейн…
Е, сега нямаше какво да се прави. Моргана слезе надолу, към кухните и чу как готвачът се оплаква, че сушеното месо е свършило, че килерите са почти празни и няма с какво да храни новодошлите.
— Тогава трябва да пратим Авалох на лов — каза Моргана и спря Малин, която тъкмо се канеше да отнесе на съпруга си сутрешната му чаша греяно вино.
Малин поде:
— Чух те да говориш с Авалох тази сутрин — какво толкова имахте да говорите? — тя бе намръщена и Моргана разчете мислите й — нещо много лесно, като се има предвид колко глупава беше Малин. Тя съзнаваше, че снаха й се страхува от нея и я мрази; наистина не беше справедливо, че Моргана е все още стройна и със стегнато тяло, а тя, Малин, е надебеляла и отпусната от многото раждания, че Моргана все още има лъскави черни коси, а Малин, постоянно заета с децата си, никога нямаше време да се погрижи за своята коса, да я среши и сплете както трябва.
За да не наскърбява снаха си, Моргана отвърна, не съвсем далеч от истината:
— Говорехме за Аколон и Увейн. Но сега разбирам, че килерите са почти празни и ще се наложи Авалох да отиде днес на лов за глигани… — В същия миг осъзна какво трябваше да се направи и сякаш се вкамени, а някъде отдалеч до нея достигна гласът на Ниниан: „Аколон трябва да наследи баща си“, а после чу и своя отговор… Малин я гледаше учудено и я чакаше да довърши думите си. Моргана се посъвзе и продължи: — Кажи му, че трябва да се опита да убие някой глиган, най-добре още днес, но най-късно утре, или много скоро ще омитаме последното брашно.
— Разбира се, ще му кажа, майко — отвърна Малин. — Той ще се зарадва, че има повод да не стои в замъка.
Въпреки хленчещия тон на Малин, Моргана усети задоволството на по-младата жена, че няма нещо по-сериозно.
„Горката женица. Какво ли е да си омъжена за тази свиня“. Моргана притеснено си припомни думите на Авалох: „Един ден аз ще стана крал на тази земя, и тогава няма да има милост за тези, които сега са живи само защото баща ми не можа да забрави, че е бил белязан със знака на змиите“.