Не можеше да не изпълни това, което й бе възложено: да направи всичко възможно Аколон да наследи трона на баща си — дори не заради самата себе си или в името на отмъщението, а в името на старата вяра, която те двамата с Аколон трябваше да възстановят в тези земи. „Само да имах половин час, да поговоря с Аколон, тогава той би отишъл на лов с Авалох и щяхме да приключим с тази работа“. Тя се питаше с хладна пресметливост: „Защо да цапам ръцете си, като мога да оставя това на Аколон?“
Уриенс наистина бе стар, но можеше да поживее още година, а дори и пет години, кой знае? Сега, когато Авалох знаеше всичко, той щеше да се съюзи с отец Ейан и двамата щяха да провалят влиянието на Аколон и Моргана върху стария крал. Тогава всичко, която тя бе съумяла да извоюва досега, щеше да бъде напразно.
Ако Аколон иска да наследи трона, може би той ще трябва да си го осигури сам. „Ако Авалох умре от отрова, аз ще бъда убита като вещица.“ А пък оставеше ли всичко на Аколон, нещата щяха да се развият като в онази стара балада, която започваше така: „На лов отишли двама братя…“
„Трябва ли да разкажа всичко на Аколон и да го оставя да извърши каквото е нужно, подтикван от гняв?“ Тя тръгна да го търси, но беше объркана и все още не можеше да реши как точно да постъпи. Откри го в покоите на Уриенс и още докато влизаше, го чу да казва:
— Днес Авалох отива на лов за глигани — килерите били опразнени. Смятам да тръгна с него. Отдавна не съм ловувал из нашите хълмове…
— Не — гласът на Моргана прозвуча рязко. — Остани днес при баща си. Той има нужда от теб, а пък Авалох ще тръгне с достатъчно ловци, които ще му помагат.
На себе си каза: „Трябва да намеря начин да му съобщя какво възнамерявам да направя“, но после размисли. Ако Аколон узнаеше за плановете й — макар че и тя самата не знаеше какво точно ще предприеме — той никога нямаше да даде съгласието си, освен може би първоначално, докато е още под впечатление от начина, по който Авалох се бе държал с нея.
„Пък и да се съгласи“, продължаваше наум Моргана, „това би означавало, че не го познавам толкова добре, че страстта ме е заблудила и че той не е толкова почтен, колкото предполагам. Защото съгласи ли се, той посяга на собствената си плът и кръв, а такива хора са прокълнати и проклятието ще стигне и него. Приеме ли да стане съучастник в убийството, значи не е човекът, комуто мога да разчитам и занапред. А на мен Авалох не ми е кръвен роднина, значи престъплението ми няма да бъде толкова тежко. Ако бях родила син на Уриенс, тогава щеше да ме стигне кръвната клетва.“
Сега Моргана бе наистина доволна, че не роди дете от Уриенс.
Аколон настоя:
— Защо Увейн да не остане при баща ни? След като раната му тъй и тъй трябва да се налага с компреси, нека той си стои у дома пред огнището.
„Как да го накарам да разбере? Той не бива да изцапа ръцете си с кръвта на брат си, трябва да е тук, когато дойде вестта, за да не падне върху него и сянка от съмнение… Какво да му кажа, за да го накарам да разбере, че това е едно от най-важните неща, които някога съм искала от него?“ Налагаше се да бърза и невъзможността да изкаже ясно мислите си направи тона й още по-рязък.
— Би ли изпълнил това, за което те моля, без да възразяваш, Аколон? Ако ще трябва да се грижа за раната на Увейн, няма да имам време да се занимавам и с баща ти, а напоследък прекалено често се налага да го оставям на грижите на прислужниците!
„А Богинята ми е свидетел, че преди да превали денят, баща ти ще има нужда от теб повече от всеки друг път…“
Тя изрече следващите думи неясно, надявайки се, че Уриенс няма да ги чуе:
— Моля те като майка… — а с цялата сила на мислите си опитваше да му внуши друго: „Заповядвам ти в името на Всеобщата майка…“.
— Подчини се — допълни тя и като се обърна гърбом към Уриенс, така, че да я вижда само Аколон, докосна с ръка избледнелия полумесец на челото си Аколон я загледа въпросително, явно учуден, но тя веднага се отвърна от него и поклати едва забележимо глава. Надяваше се той поне да разбере, че тя не е в състояние да каже нещо по-ясно.
Аколон каза недоумяващо:
— Разбира се, щом настояваш толкова. Нямам нищо против да остана при баща ми.
Малко по-късно Моргана видя как Авалох потегли на лов, сподирен от четирима ловци, и докато Малин беше все още долу, тя се промъкна в спалнята им. Започна трескаво да тършува из неподредената стая, между разпилени бебешки дрешки и непраните пелени на най-малкото. Най-сетне откри една тясна бронзова гривна — беше виждала Авалох да я носи. Имаше и някои златни накити, които той носеше, но тя не посмя да вземе нещо по-ценно, защото липсата щеше да се забележи веднага, щом прислужницата на Малин дойдеше да оправи стаята. В крайна сметка жената завари Моргана още в стаята и веднага попита: