Тя се обърна към Артур над главата на Галахад, който ядеше с вълчи апетит като всяко младо момче:
— Покани ли Кевин да вечеря с нас?
— Да, но той прати да ми известят, че не може да дойде. Тъй като не е на Авалон може би ще отпразнува деня по свой начин. Поканих и епископ Патрициус, но той вече е започнал нощното си бдение — ти ще го срещнеш в църквата, Галахад.
— Мисля си, че да бъдеш крал не е много по-различно от това да си Божи служител — каза Галахад с ясния си глас. Разговорите бяха затихнали и думите му се чуха съвсем отчетливо от единия до другия край на залата. — И кралят, и свещеникът се заклеват да служат на Бога, но и на хората, и да вършат само това, което е редно…
Гарет се намеси:
— Нещо такова си мислех и аз, преди да ме посветят в рицарство, момчето ми. Дано даде Бог никога да не се усъмниш в тази си вяра.
— Винаги съм желал рицарите от нашето братство да бъдат на страната на правото — намеси се Артур. — Никога не съм изисквал от тях да бъдат дълбоко религиозни, Галахад, но винаги съм се надявал да бъдат добри хора.
Ланселет се обърна към Артур:
— Може би младите ще живеят в свят, в който ще е по-лесно да бъдеш добър.
Гуенхвифар почувства колко дълбока бе тъгата в гласа му.
— Но ти си добър, татко — каза Галахад. — Надлъж и нашир из нашите земи се знае, че си най-великият рицар на крал Артур.
Ланселет се позасмя смутено.
— Да — също като онзи саксонски герой от легендата, който отсякъл лапата на чудовището от езерото. Съчинили са песни за моите дела, защото действителните разкази не са достатъчно вълнуващи, та да ги разказват край огнищата през дългите зимни вечери.
— Но ти наистина си убил дракон, нали? — настоя Галахад.
— О, да — и беше наистина ужасен звяр. Но дядо ти стори не по-малко от мен, за да бъде умъртвено чудовището — каза Ланселет и веднага се обърна към кралицата: — Лейди Гуенхвифар, никъде не се храним така добре, както на твоята трапеза…
— Даже прекалено добре — намеси се Артур, потупвайки се по корема. — Ако правим по-често такива пиршества, ще затлъстея като някой от онези саксонски крале, които се наливат постоянно с бира. А пък утре е самият празник и трябва да се сложи трапеза за много повече хора — наистина се чудя как се справя кралицата!
Лицето на Гуенхвифар пламна от задоволство.
— Това пиршество наистина е моя заслуга, но утрешното си е изцяло дело на сър Кай и той има всички основания да се гордее. Наредил е месото за утрешната трапеза вече да се върти на шишовете. Лорд Уриенс, ти не яде никакво месо…
Уриенс поклати глава.
— Ще си взема едно пилешко крилце, но нищо повече. Откак загина синът ми, дадох обет да не кусвам свинско месо.
— А съпругата ти присъедини ли се към твоя обет? — попита Артур. — Виждам, че яде както винаги постно — нищо чудно, сестро, че си толкова дребна и слабичка!
— За мен не представлява усилие да се откажа от свинското.
— А гласът ти все така сладък ли е, сестро? Кевин не можа да ни почете тази вечер, но може би ти ще се съгласиш да ни повеселиш на негово място да посвириш и да попееш…
— Ако ме беше предупредил по-рано, нямаше да ям толкова много. Сега просто не съм в състояние да пея. Може би по-късно.
— Тогава ти, Ланселет — каза Артур.
Ланселет сви рамене и махна на един прислужник да му донесе арфата.
— Утре може би Кевин ще изпее тази песен, а аз не мога да се сравнявам с него. Думите взех от една саксонска балада. Помниш ли, веднъж казах, че мога да живея със саксонци, при условие, че не пеят. Но миналата година ми се наложи да прекарам доста време сред тях и когато чух тази балада, плаках. Опитах със скромните си възможности да я преведа на нашия език — той стана и пое малката арфа от прислужника. — Песента е за теб, кралю — продължи той, — защото е изпълнена с тъга. Тъга, каквато изпитвах и аз, когато бях далеч от своя господар — но музиката е саксонска. Преди да чуя тази песен, мислех, че могат да пеят само за войни и битки.
Ланселет започна да свири. Мелодията беше нежна и скръбна; пръстите му не притежаваха умението на Кевин, но самата песен носеше в себе си сила, която накара полека-лека да затихне цялата зала. Когато запя, гласът му беше леко дрезгав, като на неопитен певец: