Момчето склони глава и отвърна:
— Сър, правото да реши е единствено на моя крал. Но си мисля, че рицарският сан е даден от Бога и няма значение точно кой е посредник при посвещаването. Аз… Не исках да кажа точно това, господарю — знам, че клетвата се полага пред теб, но нали се кълнем най-вече пред Бога…
Артур кимна бавно.
— Разбирам какво искаш да кажеш, момчето ми. Нали същото е и със самия крал той се заклева да води народа си, но се кълне не толкова пред народа, колкото пред Бога…
— Или — чу се гласът на Моргана, — пред Богинята, в чието име кралят има правото да властва над земята… — Докато говореше, тя гледаше Артур право в очите. Той първи отклони погледа си, а Гуенхвифар отново прехапа устни. Моргана отново напомняше на Артур клетвата за вярност към Авалон. Проклета да е! Това бе минало, сега Артур бе християнски крал… И над него нямаше никой, освен Бог.
— Ние всички ще се молим тази вечер за теб, Галахад, да бъдеш добър рицар, а някой ден и добър крал на земята ни — опита се тя да отклони разговора.
— Всъщност, като полагаш клетва, Галахад — намеси се Гуидиън, — по някакъв начин повтаряш древния ритуал на бракосъчетание на Краля със земята, както се е правело в стари времена. Е, ти надали ще бъдеш подложен на такива тежки изпитания.
Лицето на младото момче пламна.
— Господарят Артур се е възкачил на трона кален в битки, братовчеде, но не виждам начин сега да се подложа на такива изпитания.
— Аз мога да намеря начин — каза меко Моргана, — и ако възнамеряваш да владееш не само християнските земи, но и Авалон, един ден ще ти се наложи да понесеш изпитанието, Галахад.
Момчето стисна устни.
— Дано денят, когато трябва да поема трона, е много, много далечен. Ти, господарю, трябва да живееш още дълги години — и дотогава всички стари люде, които още не са забравили езическите обичаи и старата вяра, сигурно отдавна ще са измрели.
— Не ми се вярва — за първи път тази вечер проговори Аколон. — Свещените горички все още съществуват и там Древните служат на старата вяра, както е било откак свят светува. Ние няма да гневим Богинята и няма да се откажем да й отдаваме дължимото, за да не се обърне тя срещу хората, да не им отнеме поминъка и дори да затъмни самото слънце, което ни дава живот.
Галахад го изгледа стъписано.
— Но тази страна е християнска! Нима при вас не са идвали свещеници, нима не са ви обяснили, че боговете на Древните са порочни, че са сатанинско творение, и че вече нямат власт? На мен епископ Патрициус ми каза, че всички свещени горички са изсечени!
Моргана понечи да отговори, но Гуенхвифар забеляза как Аколон постави ръка на китката й. Моргана му се усмихна и замълча. Затова пък Гуидиън отбеляза:
— Това няма да се случи на Авалон, защото Богинята е жива. Кралете идват и си отиват, но Великата майка е вечна.
„Колко жалко“, каза си Гуенхвифар, „че този красив млад човек е езичник! Но ето, Галахад е добър християнин и добър рицар, и един ден ще стане истински християнски крал!“ Но още докато се опитваше да се успокои с тази мисъл, усети как я обзема неясен страх, та чак я побиха тръпки.
Безпокойството на Гуенхвифар сякаш се предаде и на Артур. Явно притеснен, той се обърна към Гуидиън:
— Щом си дошъл в двора, сигурно искаш да бъдеш приет сред рицарите на Кръглата маса, Гуидиън? Излишно е да казвам, че синът на сестра ми е винаги добре дошъл сред нас.
— Признавам, доведох го тук тъкмо с тази цел — каза Моргоуз, — но не знаех, че празникът ще съвпадне с голямата церемония по посвещаването на Галахад. Не ми се иска да объркваме тържеството. Гуидиън може да бъде посветен и някой друг път.
Галахад се замисли и каза:
— Нямам нищо против да споделя бдението и клетвата с братовчед си. Гуидиън се засмя.
— Много си щедър, братовчеде — каза той, — но още нищо не разбираш от кралския занаят. Когато се провъзгласява престолонаследникът, нищо не бива да отклонява вниманието от него. Ако Артур реши да ни посвети заедно в рицарство — ами аз съм по-възрастен, а и много повече приличам на Ланселет; моят произход и без това дава храна на клюкарите, за да помрачим със слухове и твоето встъпване в рицарското братство. Или — добави той с усмивка — дори моето.
Моргана сви рамене:
— Роднините на краля винаги ще бъдат прицел за клюки, Гуидиън, каквото и да правят. Остави хората да имат с какво да се забавляват.
— Има и нещо друго — каза небрежно Гуидиън. — Нямам намерение да бдя над бойното си снаряжение под покрива на християнска църква. Аз идвам от Авалон. Ако Артур реши да ме приеме сред своите рицари такъв, какъвто съм, добре. Ако пък не пожелае, няма да се противя.