Гуидиън седеше до нея и й обясняваше какво става на арената, въпреки че тя знаеше слабо правилата на боя, пък и не я интересуваха особено. Но пак забеляза, че Галахад се представяше много добре — беше успял вече да свали от седлото двамина ездачи; Моргоуз бе малко изненадана. Но и Гарет винаги й се беше струвал много кротко момче, а сега бе станал наистина страшен воин. Накрая той взе наградата от името на кралските люде, които се биеха под ръководството на Гауейн. Никой не се изненада, когато Галахад взе наградата от името на хората на Ланселет. Обикновено даваха тази възможност на новопосветения рицар. Моргоуз не пропусна да отбележи:
— И ти можеше да спечелиш награда, Гуидиън — но той само се засмя поклати глава.
— Не ми трябва награда, майко. Защо да провалям празника на братовчед ми? А и Галахад наистина се би добре — наградата му е напълно заслужена.
Раздадени бяха и много по-дребни награди, а когато и това привърши, рицарите отидоха при оръженосците си, които първо ги обливаха от главата до петите с вода, а после сменяха дрехите им. Моргоуз отиде с дамите от кралското семейство в една стая, която им беше предоставена, за да оправят роклите и косите си, и да измият прахта и потта от седенето по трибуните.
— Какво мислиш? — попита тя, Моргана. — Успя ли Ланселет да си създаде враг?
— Не — отвърна Моргана. — Не ги ли видя как се прегръщат?
— Бяха досущ като баща и син — отбеляза Моргоуз. — Де да бяха! Лицето на Моргана бе като издялано от камък.
— Прекалено късно е да се говори за това, лельо.
Моргоуз се размисли. „Възможно ли е тя да е забравила, че аз знам кой е истинският баща на детето?“ Но леденото спокойствие на Моргана я принуди да смени темата.
— Да ти помогна ли да си оправиш плитките отзад? — и Моргоуз взе гребена, а Моргана се обърна гърбом към нея. — Мордред — поде тя отново, докато се занимаваше с плитките, — наистина лукавството му е забележително! Успя да си спечели място сред рицарите не само със смелост, но и с хитрост, при това не му се наложи да прибягва до роднинските си връзки с краля. Добре са го нарекли саксонците! Но наистина не знаех, че се сражава толкова добре. Несъмнено успя да стори тъй, че появата му да се запомни. Вярно, че наградата бе дадена на Галахад, но всички говорят само за Мордред.
Приближи се една от придворните дами на кралицата.
— Лейди Моргана, наистина ли сър Мордред е твой син? Не знаех, че имаш дете…
Моргана отвърна спокойно:
— Бях много млада, когато го родих, и Моргоуз го осинови веднага. Самата аз бях почти забравила, че съм го родила…
— А сега сигурно много се гордееш с него! Толкова е красив! Също като Ланселет! — продължи жената със светнали очи.
— Да, нали? — съгласи се Моргана. Тонът й беше толкова любезен, че само Моргоуз, която я познаваше най-добре, забеляза колко е ядосана. — Тази прилика сигурно е смущавала неведнъж и двамата. Аз съм първа братовчедка на Ланселет, и когато бях малко момиче, приличах повече на него, отколкото на родния си брат. Майка ни беше висока и червенокоса като кралица Моргоуз, но лейди Вивиан си беше от дребния народ на Авалон.
— Но кой е баща му тогава? — продължи да разпитва жената и Моргоуз видя как Моргана свива юмруци, за да не избухне. Все пак успя да отвърне с любезна усмивка.
— Той е заченат по Белтейн, а всички деца, заченати в свещените горички, са деца на рогатия Бог. Предполагам, не си забравила, че като младо момиче бях сред дамите на Повелителката на Езерото.
Опитвайки се да бъде учтива, жената измънка:
— Бях забравила… Значи тогава там още са спазвали старите ритуали?
— Спазват ги и сега — отговори спокойно Моргана. — И дано Богинята стори тъй, че никога да не престават, докато свят светува.
Последните й думи накараха жената да млъкне, каквато беше и целта им. Моргана се обърна към Моргоуз и попита:
— Готови ли сме, лельо? Хайде да слизаме към залата.
Когато излязоха от стаята, тя въздъхна дълбоко — едновременно от облекчение и безсилен гняв.
— Дърдорещи глупачки! Само ги послушай — нямат ли някакво по-разумно занимание от клюките?
— Най-вероятно не — отвърна Моргоуз. — Съпрузите и бащите им, като ревностни християни, са се постарали да не допуснат нещо друго да занимава съзнанието им.
Вратите на голямата зала с Кръглата маса, където щеше да бъде празничното пиршество, бяха затворени, та всички гости да влязат заедно.
— С всяка година Артур усложнява церемониите — каза Моргоуз. — Какво ли ще има сега — сигурно ще влизаме в тържествена процесия?