— Артур няма да ти стори нищо лошо, синко, но ако предпочиташ, ела с нас. Ако кралят пожелае, просто ще ти каже да излезеш и да почакаш, докато свърши разговорът му с нас.
— Хайде, тръгвай с нас, братко — каза Аколон и хвана Гуидиън за ръка тъй, че той ясно видя синкавата татуировка на китката му. — Първи ще влязат кралят и кралицата, а ние с теб — след тях…
Моргана, докато вървеше редом с Уриенс, си каза, че е много мило от страна на Аколон да се сприятели със сина й и да се държи с него като с брат. Но в същия миг я побиха тръпки и Уриенс попита:
— Студено ли ти е, Моргана? Трябваше да си вземеш наметка…
В кралските покои гореше огън. Когато влезе, Моргана дочу звуци на арфа. Артур се бе разположил в дървен стол, отрупан с възглавници. Гуенхвифар редеше бод след бод върху една лента, блестяща от златна бродерия. Прислужникът обяви тържествено:
— Кралят и кралицата на Северен Уелс, синът им сър Аколон, и сър Ланселет.
Гуенхвифар вдигна очи, като чу името на Ланселет, и се засмя.
— Не, не е той, макар че наистина много си приличат. Това е сър Мордред, нали, когото днес посветиха в рицарство?
Гуидиън се поклони на кралицата, но не каза и дума. Артур, който явно приемаше срещата за семейна, не се церемонеше.
— Седнете всички. Сега ще поръчам да донесат вино.
Уриенс отвърна:
— Артур, днес изпих толкова вино, че по него може да заплува цял кораб! Няма да пия, благодаря ти — но може би главите на по-младите още държат…
Гуенхвифар се упъти към Моргана и тя разбра, че ако не започне да говори веднага, Артур ще се заприказва с мъжете, а от нея ще се очаква да седне в някой ъгъл с кралицата и да мълчи — най-много можеха да разговарят шепнешком за женски работи — за бродерия, за прислугата, и коя от придворните дами е бременна…
Тя кимна на прислужника и каза:
— Сипи и на мен една чаша.
Същевременно си спомни с болка как някога казваше с гордост, че като всяка жрица на Авалон пие вода само от Свещения извор. Отпи малко вино и поде:
— Начинът, по който ти прие саксонските си съюзници, дълбоко ме наскърби, Артур. Не — настоя тя, като видя, че Артур понечи да я прекъсне, — аз не говоря като жена, която се бърка в управлението на държавата. Говоря като кралица на Северен Уелс и херцогиня на Корнуол. Всичко, което засяга подвластните ми земи, засяга и мен.
— Тогава можеш само да се радваш, защото и в Северен Уелс, и в Корнуол цари мир — отвърна Артур. — Към това съм се стремил през целия си живот — още откак дораснах да ми дадат меч, се надявах някога да сложа край на войните със саксонците. По онова време мислех, че войните ще свършат, когато ги прогоним отвъд морето, там, откъдето са дошли. Но Мирът си е мир, и щом цената му е мирен договор със саксонците, аз нямам нищо против. Бикът може да свърши работа и не само като печено за вечеря. Може например да го скопиш и да го впрегнеш да ти тегли ралото…
— Или да го оставиш да ти запложда кравите? Може би ще караш своите васали да дават дъщерите си на саксонци, Артур?
— Може би — отвърна Артур. — Саксонците са също хора — не помниш ли онази песен, която ни изпя Ланселет? Те също копнеят за мир, те също са живели в земи, които са горели и били опустошавани. Нима искаш да кажеш, че съм бил длъжен да се сражавам, докато ги избия до крак? Винаги съм мислил, че жените държат на мира.
— Разбира се, аз също искам да има мир, и го приветствам, дори когато идва след помирение със саксонците — отвърна Моргана. — Но ти си ги накарал да се откажат и от своите богове и да приемат твоя, след като ги накара да се закълнат в кръста!
Гуенхвифар слушаше съсредоточено и реши да се намеси:
— Няма други богове, Моргана. Саксонците са се съгласили да се откажат от сатанинските изчадия, на които са се кланяли досега и погрешно са ги имали за богове, това е всичко. Сега те също признават един Бог и отец — Христос, богочовека, който бе пратен в Негово име да спаси човечеството.
Намеси се и Гуидиън:
— Ако искрено вярваш в това, което казваш, лейди, това е твоята истина — че всички богове и богини са всъщност един Бог. Но нима си въобразяваш, че можеш да наложиш една истина — твоята — на всички хора по света?
— Нищо не си въобразявам. Истината е само една — каза Гуенхвифар, — и вярвам, че ще дойде ден, когато наистина всички хора по света ще я приемат.
— Треперя за моя народ, като те чувам да говориш така — каза крал Уриенс.
— Клел съм се да закрилям свещените горички на Древния народ, а така ще постъпва и синът ми след мен.
— Но аз мислех, че си християнин, кралю на Уелс!
— Християнин съм — кимна Уриенс, — но това не ме задължава да презирам чуждите богове.