— Няма такива богове… — започна отново Гуенхвифар. Моргана отвори уста да й отговори, но Артур не се стърпя:
— Стига вече! Не съм ви поканил тук на теологически диспут! Ако толкова ви харесват такива разговори, има достатъчно свещеници, с които можете да си спорите. Убеждавайте тях, щом толкова ви се иска. Само за това ли си тук, Моргана? За да ми кажеш, че се съмняваш в искрената вяра на саксонците, независимо от клетвата им върху кръста?
— Не — каза Моргана и в този момент забеляза, че Кевин също е в стаята. Досега бе седял с арфата си в сянката до огнището. Това бе добре; редно беше Мерлин Британски да присъства, когато тя ще говори от името на Авалон.
— Призовавам и Мерлин за свидетел, че ти остави саксонците да се закълнат над дръжката на свещения меч на Авалон, Екскалибур, като пред кръст! Не е ли това кощунство със светата утвар на друидите, господарю Мерлин?
Артур каза бързо:
— Това беше просто жест. Трябваше да прикова вниманието на всички, да развълнувам въображението им. Моргана — това е също такъв жест като този, който направи Вивиан, когато ме закле да се боря за мир в името на Авалон над същия този меч!
Прозвуча плътният, богат глас на Мерлин:
— Скъпа Моргана, кръстът е познат като символ много преди Христа и почитан от разни народи, преди сред хората да тръгнат последователите на Назарянина. Та на Авалон още има свещеници, дошли на нашите острови за едно с техния патриарх, Йосиф от Ариматея, които служат на своя Бог рамо до рамо с друидите…
— Но тези свещеници не са се опитали да кажат, че техният Бог е единствен — възкликна гневно Моргана, — и не се и съмнявам, че епископ Патрициус би ги накарал завинаги да замлъкнат, стига да можеше, за да може да проповядва само в съгласие със собствения си фанатизъм!
— Сега не сме се събрали да обсъждаме епископ Патрициус и неговите убеждения, Моргана — каза Кевин. — Нека непосветените смятат, че саксонците са се заклели пред кръста, на който Христос понесе кръстни мъки и предаде Богу дух. Ние също имаме Бог, принесъл се в жертва, и дали виждаме неговото въплъщение в кръста или в снопа ечемичени класове, които умират, отиват в земята и пак от нея се възраждат за нов живот…
Отново заговори Гуенхвифар:
— Вашите принесли се в жертва богове, господарю Мерлин, са били изпратени на хората само за да бъдат подготвени за идването на Христа…
Артур махна нетърпеливо с ръка.
— Замълчете всички! Саксонците се заклеха да пазят мира пред един символ, който има стойност за тях…
Моргана отново го прекъсна:
— Ти взе свещения меч на Авалон и се закле, че ще браниш Мистериите! А сега превръщаш свещения ни меч в кръст, на който се приема смъртта! Когато Вивиан дойде в твоя двор, тя искаше да те помоли да спазваш клетвата си, но беше убита. Аз съм тук, за да довърша делото й, и да поискам от теб свещения меч Екскалибур, който ти оскверни, поставяйки го в служба на твоя Христос!
Заговори Гуенхвифар:
— Ще дойде ден, и всички измамни богове ще изчезнат, а езическите символи до един ще служат на Единия Бог и на Божия син Исус Христос.
— Не говоря с теб, лицемерна глупачке — избухна Моргана, — а що се отнася до този ден, знай, че ще дойде през трупа ми! Да, вие, християните имате светци и мъченици — мислиш ли, че Авалон няма да има свои? — и още в момента, докато произнасяше последните думи, потръпна, защото видя пред себе си трупа на рицар, покрит с черен плащ, а на плаща бе извезан кръст… Прииска й се да се обърне и да се хвърли в прегръдките на Аколон, което, разбира се, беше невъзможно.
— Как преувеличаваш всичко, Моргана! — засмя се притеснено Артур. Смехът му я вбеси още повече, пропъждайки и страха, и видението. Тя се изправи в целия си ръст, и съзна, че за първи път от много години насам говори с пълната власт на жрица на Авалон:
— Чуй ме, Артур Британски! Както властта на Авалон те постави на Кралския трон, така ще съумее и да те тласне в пропастта! Внимавай, когато посягаш на нашите светини! Не смей да поставяш Екскалибур в служба на твоя християнски бог, защото като всеки свещен предмет той има своя сила, но носи и проклятие…
— Достатъчно!
Артур бе станал от мястото си, а смръщеното му чело предвещаваше буря.
— Може да си ми сестра, но не се опитвай да заповядваш на британския самодържец.
— Та аз не говоря на брат си — отвърна тя, — а тъкмо на краля! Ти си на трона благодарение на Авалон, Артур. Авалон ти даде и този меч, а ти злоупотреби с него, и в името на Авалон аз те призовавам да го върнеш обратно при другите друидски светини! Ако ти трябва просто меч, можеш да наредиш на ковачите си да ти направят нов!