Възцари се ужасено мълчание. На Моргана й се стори, че чува как собствените й думи пропадат в огромните, кънтящи пространства между световете. Помисли си, че сега друидите се стряскат в съня си, там далеч на Авалон, че сигурно и Рейвън се мята и стене, защото чува в съня си думите за предателството на Артур. Но първият действителен звук, който чу до себе си беше нервен смях.
— Какви глупости говориш, Моргана! — беше Гуенхвифар. — Добре знаеш, че Артур не може да стори нищо подобно!
— Не ме прекъсвай, Гуенхвифар — в тона на Моргана се долавяше смъртна заплаха. — Разговорът няма нищо общо с теб, освен може би това, че Артур наруши клетвата си пред Авалон по твое настояване!
Гуенхвифар се обърна към Уриенс:
— Нима ще стоиш бездеен, докато непокорната ти жена се осмелява да говори така с краля?
Уриенс се покашля; гласът му издаваше, че е доста притеснен.
— Моргана, мисля, че постъпваш неразумно… Артур направи един драматичен жест по политически причини — за да развълнува въображението на тълпата. Ако го е сторил с меча, дарен със свещена власт, толкова по-добре. Боговете могат сами да се погрижат за себе си, скъпа — нима не вярваш, че Богинята има достатъчно власт, за да опази тези, които я почитат?
Ако в този момент имаше оръжие в ръцете си, Моргана би могла да убие Уриенс. Той бе дошъл, за да я подкрепи, а сега я изоставяше по този начин! Артур поде:
— Щом това толкова те безпокои, Моргана, то ще ти кажа нещо, но не бива да го знае никой друг. Това, което имах предвид, не е оскверняване на символа на старата вяра. Ако мечът на Авалон служи и като кръст, пред който хората се кълнат, не символизира ли това, че последователите на Христа и на Авалон се обединяват в името на родната си земя? Кевин ме посъветва да постъпя така…
— О, да, знаех, че той е предател още когато допусна Вивиан да бъде погребана на църковна земя, далеч от Свещения остров… — започна Моргана.
— Тъй или иначе — прекъсна я Артур, — саксонските крале получиха това, което искаха — заклеха се пред моя меч!
— Но този меч не е твой! — избухна яростно Моргана. — Той е светиня на Авалон! И ако ти го носиш, без да изпълняваш клетвата си за вярност, той ще ти бъде отнет и поставен в ръцете на друг, който няма да стане клетвопрестъпник!
— Може да е бил меч на Авалон преди едно поколение — започна Артур, вече не по-малко гневен от Моргана; стиснал бе здраво дръжката на Екскалибур сякаш някой щеше да му го вземе още в този миг. — Мечът е на този, който си служи с него, и аз завоювах правото да го нарека свой, защото с него прогоних всички врагове на тази земя. Носил съм Екскалибур в битките, и с него спечелих властта си над тази земя при Маунт Бадон…
— И се опита да я подчиниш на християнския бог — отвърна Моргана. — Сега в името на Великата богиня те призовавам да върнеш меча, за да бъде поставен, където му е мястото — в светилището на Езерото.
Артур си пое дълбоко дъх. След това, налагайки си да говори спокойно, отвърна:
— Отказвам. Ако Богинята действително желае този меч да се върне на Авалон, нека тя сама го вземе от ръцете ми. — Веднага след тези думи гласът му се смекчи. — Мила сестро, моля те, нека не се караме за името, с което предпочитаме да наричаме Бог. Ти самата си ми казвала, че всички богове са превъплъщения на един Бог.
„Никога няма да разбере защо това не е точно така“, каза си отчаяно Моргана. „Той призова Богинята да вземе меча сама, ако иска. Тъй да бъде. Майко, в твои ръце го оставям“. Тя склони за миг глава и каза:
— Щом е така, нека Богинята сама си върне меча, който й принадлежи. „А когато ти го отнеме Тя, Артур, ще съжаляваш, че не си предпочел да си имаш работа с мен“.
И тя отиде да седне до Гуенхвифар. Артур кимна на Гуидиън.
— Сър Мордред — започна той, — бих те приел в нашето братство веднага, ако ме беше помолил. Бих го сторил и заради Моргана, но и заради самия себе си. Не беше необходимо да се натрапваш с хитрост.
— Мислех си, че ако ме посветиш в рицарство току-тъй, без особени заслуги, това ще предизвика нежелани сплетни — отвърна Гуидиън. — Ще ми простиш ли хитрината, сър?
— Щом Ланселет ти прощава, не виждам причини аз да продължавам да ти се сърдя — каза Артур. — А той те надари богато, което ще рече, че не таи омраза към теб в сърцето си. Бих искал да беше в моя власт да те призная за свой син, Мордред. Допреди няколко години изобщо не знаех, че съществуваш — Моргана не беше ми казала нищо за това, което се е случило след моето посвещаване. Предполагам, сам знаеш, че за християнските свещеници самото ти съществуване символизира нещо нечисто и порочно.
— Ти също ли мислиш така, сър?