Артур погледна сина си право в очите:
— О, човек веднъж вярва в едно, друг път в друго — така е с всички. Не е важно в какво вярвам аз. Важно е едно — напълно невъзможно е да призная публично, че си мой син, въпреки че всеки мъж би се гордял със син като теб, да не говорим пък за бездетен крал като мен. Галахад трябва да наследи трона.
— Ако доживее да го наследи — каза Гуидиън, и като видя ужасения поглед на Артур, добави спокойно: — Не, сър, нямам намерение да посегна на живота му. Ще ти се закълна, в каквото искаш — в кръста или в свещения дъб, в Свещения извор и в тези змии — той протегна ръце към баща си — с които си бил белязан и ти преди мен: нека Богинята прати живи змии да отнемат моя живот, ако някога вдигна ръка срещу братовчед си Галахад. Но знам, защото Богинята ми е пращала видения — той ще загине, ще загине с чест, в защита на кръста Христов, пред който се прекланя.
— Да ни пази Бог от всяко зло! — възкликна Гуенхвифар.
— Дано, лейди. Но ако все пак Галахад не те надживее, кралю и татко — Сам знаеш, той е рицар, воин, и смъртен като всички нас, а пък на теб може да ти е писано да станеш по-стар и от крал Уриенс. Ако Галахад умре преди теб какво тогава?
— Ако се случи тъй, че Галахад умре, преди да дойде време да наследи трона — дано Бог го закриля от всяко зло — каза Артур, — тогава нямам избор. Крал ската кръв си е кралска кръв, а твоята е два пъти кралска — по линия на рода Пендрагон и по линия на Авалон. Дойде ли такъв злощастен ден, смятам, че дори епископите ще предпочетат да видят на трона теб, вместо страната да потъне в хаоса, от който се бояха всички още при смъртта на Утър.
Артур стана и постави ръце върху раменете на сина си. Вгледа се отново в очите му и продължи:
— Нямам какво повече да ти кажа, синко. Бих искал да мога да направя нещо повече за теб. Но стореното не може да се промени. Само едно нещо още искам да ти кажа — с цялото си сърце желая моята съпруга да ти беше майка.
— Аз също — чу се гласът на Гуенхвифар, която на свой ред прегърна Мордред.
— Но аз няма да се отнеса с теб като с незаконороден — добави Артур. — Ти си син на Моргана, херцог на Корнуол, и рицар на Кръглата маса. Ще те изпратя отново сред саксонците като представител на нашето братство. Ще ти дам право да раздаваш правосъдие от името на краля, да събираш данъци и налози от мое име, и подходяща част от тях ще задържаш за себе си, за да живееш на широка нога, както е подходящо за управителя на кралската хазна. Ако пожелаеш, ще ти разреша да вземеш за жена някоя от саксонските принцеси — такъв брак ще ти осигури друг трон, дори да е писано никога да не седнеш на моя.
Гуидиън се поклони и каза:
— Ти си много щедър, сър.
„Да“, каза си Моргана, „с единствената цел да го държи по-далеч от двора до момента, когато му потрябва за нещо“. Артур наистина си знаеше работата! Тя вдигна глава и каза:
— Ти прояви такава щедрост към сина ми, кралю, че едва се осмелявам да те помоля за още нещо.
Артур явно се поколеба, но все пак каза:
— Бих изпълнил всяка твоя молба, стига това да е по силите ми, сестро.
— Ти провъзгласи сина ми за херцог на Корнуол, но той почти не познава своите земи. Чувах, че херцог Марк претендира за престола на Корнуол. Ще дойдеш ли с мен до Тинтагел, за да проучим тази работа и да разберем на какво се дължат претенциите му?
Лицето на Артур се отпусна; явно се беше опасявал, че Моргана отново ще заговори за Екскалибур.
„Не, братко; никога повече няма да пророня и дума за това в твоя кралски двор; когато отново протегна ръка към Екскалибур, то ще бъде в моите земи, на място, благословено от Богинята“.
— Не помня откога не съм бил в Корнуол — каза Артур, — а и не мога да напусна Камелот преди Еньовден. Но ако желаеш, можеш да останеш да погостуваш в Камелот, а след това ще тръгнем заедно за Тинтагел и тогава ще видим дали херцог Марк или който и да било друг ще се противопостави на Артур и Моргана, херцогинята на Корнуол. — Той се обърна към Кевин. — Достатъчно държавни дела за днес — лорд Мерлин, не бих се осмелил да ти нареждам да пееш пред целия ми двор, но тук, в собствените ми покои, ще се съгласиш ли да зарадваш мен и семейството ми с една песен?
— За мен ще е удоволствие — отвърна Кевин, — стига лейди Гуенхвифар да няма нищо против.
Той хвърли поглед към кралицата, но тя не каза нито дума, затова бардът подпря арфата на рамото си и засвири.
Моргана седеше притихнала до Уриенс и слушаше. Наистина кралски подарък бе направил Артур на близките си — да имат възможността да слушат музиката на Кевин. Гуидиън, обвил коленете си с ръце, седеше безмълвен, като омагьосан. Моргана си каза: „Поне по това си личи, че е мой син“. Лицето на Уриенс изразяваше учтив интерес. Моргана вдигна отново очи, срещна погледа на Аколон и помисли: „Трябва да го видя тази нощ — на всяка цена, дори ако трябва да упоя Уриенс; толкова искам да си поговорим…“ и веднага сведе очи. С какво бе по-добра от Гуенхвифар…